Силистренската крепост
Пo време на пет вековното тъмно робство българският народ, изнемогващ под едно двойно иго, почна да губи постепенно своето първостепенно място, което той заемаше до тогава в йерархията на останалите народи и племена на изток. Явил се преди това пред вратите на тогавашна културна Византия, българския народ успя в един сравнително къс период да завладее не само с огън и меч голяма част от нейните земи, но той също така в скоро време можа да се приобщи и към нейната духовна култура, като асимилира нейното духовно богатство и с това внесе в общата съкровищница своят дял на самобитно творчество. Най-напред той обедини под своята егида почти всички славянски племена в една единна държава, прие християнството от гърците и скоро след това създаде своя самостоятелна църква и тури основа на една общославянска писменост и просвета. Всички тези културни постижения и институти той загуби след като попадна под църковното робство на гърците и политическия гнет на турците. Така той слезе от историческата сцена и престана да живее като културен народ. Но в дълбоката тъма на дългото тежко робство той все пак проявяваше от време на време слаби признаци на един духовен живот. Поставен в положението на безправна рая, лишен от културни връзки, той потърси опора в силната вяра към Бога. Своето спасение и примирение той съзираше в надземния мир дето противоречията и борбите не съществуваха. Религията и тук се указа като един съхранител на скрити творчески сили, които по-късно почнаха да се отправят и проявяват в различните области на културния живот. Чрез религията, българският народ дойде постепенно до съзнанието на своята сила и мощ. Не е една случайност, че първите дейци на възраждането са били монасите и свещениците. Аналогично на средновековния период на западните народи, при който клирът е представлявал съсловието на учителите и реформаторите, същото в по-слаба степен може да се каже за нашето духовенство: от него излязоха първите учители и будители. В пръснатите из българската земя манастири и църкви мъжделееха и блещукаха слабите пламъчета - единствените източници на светлина в непроходимия мрак, пазени от жреците-монаси и свещеници. Монахът Паисий беше първият който изрече мощния зов за нов живот и обнова. С своята бележита книга „История славенобългарская“ той запали искрата на възраждането и тури началото на ренесанса на българския народ. На мрачното и тежко положение, в което той се намираше, Паисий му посочи неговото славно и блескаво минало като същевременно му начерта светлия образ на неговото бъдеще. Това раздвижи духовете и стана причина българинът да излезе от своята затвореност и изолираност. Своят богат запас от сили той почна да отправя към други насоки, неговото творчество взе други форми. Най-напред се пробуди и култивира в него усета към реалното. Той не се чувствува вече само като богомолец и стремящ се към царството небесно, но като деен гражданин с права и задължения в този земен мир. Той почувствува и съзна своята сила изпървом в областта на стопанския живот. Въпреки тежките и убийствени условия в които е живеел българският народ, той от всички други поробени под турците народи си е извоювал най-рано една сравнително по-голяма икономическа самостоятелност. Този стопански подем е предизвикан главно от две обстоятелства: засилване на българския елемент в градовете и реформите на султан Махмуд II. В края. на 18 и началото на 19 столетие голяма част от селско., население предимно от равнините бива принудено, поради кърджалийската напаст да се заселва в градовете за да бъде по-сигурно с своя живот и имот. То засили българския елемент, като увеличи числото на българите в градовете. В града нямаше заради него друг поминък, освен да стане занаятчия или търговец. Явили се така в компактна маса, българите започнаха да се организират в сдружения, които станаха един от най-важните фактори на нашето духовно и политическо освобождение. Особено много се засили българският елемент в крайдунавските градове. Тук много от българите търговци са достигнали до едно завидно материално положение и са подпомогнали отначало някои свои сънародници, а отпосле са помагали за отваряне на училища... Между тях имало интелигентни търговци и първенци. Това може да се заключава донякъде и от факта, че в крайдунавските български градове се е получавал и чел още в края на 18 век, „славено- сербсюя ведомости“, които излизали в Австрия.
Изглед към Силистра
Реформите на Махмуд ll-и в 1826 г., чрез които се премахна еничарството и спахийството, омиротвориха страната и туриха началото на един спокоен стопански и културен живот. Новите условия дадоха възможност на българския еснаф и търговец да прояви своята сила и способност, ние го виждаме след това да кръстосва на длъж и шир турската империя и често през Влашко да минава в Русия и Австрия. Особено се засилват българските колонии в важните търговски центрове, като Цариград, Браила, Одеса, Виена, Брашов и др. Тук се сплотиха и организираха млади български сили, първоначално като преследваха чисто икономични цели. Отпосле те си поставиха по-широки и висши задачи, целещи политическото и културно повдигане на народа. Благодарение на тях българският народ се запозна с по-високите форми на културния живот и с това създадоха в него един силен стремеж към едно пълно обособяване и независимост. Както духовенството така и еснафа и търговеца гледаха на образованието като на най мощното средство в извоюването на своята икономическа и политическа самостоятелност. „Борбите за българското освобождение са борби за просвета и училището е най-важната обществена функция в живота на българския народ“. В едно сравнително късо време се появили навред из България, Тракия и Македония училища, дето преподавали най-интелигентните синове на българския народ. Тук именно се засили и разрасна пробудилото се народностно съзнание, което по-сетне се прояви в величавата борба за духовно обособяване и политическо освобождение. С това българският народ встъпи наново в световната сцена, от мрака на миналото той влезе в ярката светлина на историята.
Градът Силистра, най-според с всички други български градове, вписа също така доста интересни страници в епохата на църковно-училищното ни възраждане. За училищата преди това не съществуват почти никакви данни и сведения. Ако се съди по беглите извадки от автобиографията на владиката от Силистра Партений Павлович трябва да се предположи, че и преди възраждането са съществували в този край български училища. Поради голямото стратегично значение на първостепенната силистренска крепост, кърджалийската напаст и военните действия, които се разиграваха в края на 18 и началото на 19 столетие на това място, за появяването на каквито и да бъдат училища не можело да става и дума. Румънският историк Замфир К. Ярбуре пише, че през 1789 -1791 г. стотина български семейства отсам Дунава, бягайки от турските ужаси, се подслонили в благословената молдавска земя, особено в Измаил, Килия, Рени и Акерман. А руският учен Скалковски съобщава следният факт. През 1783 год. жителите на с. Алфатар около крепостта Силистра, на брой 400 домочадия са се обърнали към главнокомандващия на руските войски граф П. Я. Румянцев - Заддунайски и са го молили да им разреши да преминат и се заселят в руски земи. Граф Румянцев наредил те да бъдат охранявани от едно отделение хусари до крепостта Св. Елисавета (днес Елисаветград в Херсонската губерния). След известно време тe били заселени край р. Синлоха в с. Олтанка, близо до Олвипол.
Предаване на Силистра на Руската армия 1829 год.
През 1810 год. русите на ново превземат крепостите Тутракан и Силистра, но скоро след това поради похода на Наполеон в Русия ги напускат и голяма част от българското население от селата и града, опасявайки се от турски изстъпления бива принудено да емигрира в Влашко и Бесарабия. В 1828-29 год. русите наново се явяват пред Силистра, който бива от тях превзет. Тук се е отличил, както е известно български революционер капитан Мамарчев.
капитан Георги Мамарчев
