Учебното дело в Силистра преди 1878г. - част 2
Автор:
из книгата "Силистра и Добруджа - научно културни изследвания"
1927 г.

Изглед от Силистра

1880 г.
Вижда се част насипа около града който в днешно време съвпада с бул. Македония. Изображението е правено в източната част на града в района на кв. Волната

   

   Голям брой турски семейства, от страх пред русите, избягали заедно с турската войска в вътрешността на страната. В опразнените къщи били настанени българите, които дошли заедно с руските войски из Влашко и Бесарабия. Тяхното число е било толкова голямо, че станало нужда да се направят къщи и квартири вън от крепостта. По нареждане на руския главнокомандващ полето на източната част на крепостта наречено от населението „Ливадата“ било размерено и на него са били построени къщи. Това място се нарекло от русите „волно място“, а гражданите го нарекли „Волната“. Тази извънградска част, след изгарянето й от турците, е служила за християнски гробища, при румънците гробищата се преместват по-надалеч и на тяхно място се направиха някои други постройки. След заминаването на русите през 1836 г. много българи, които са вземали участие в войната срещу Турция, отишли заедно с руските войски. Останалата част от българското население, което до тогава е заемало турскитe къщи в града, с възвръщането на турците се е наместило в празните къщи на „Волната“. По разказа на стари хора къщите в тази част са били построени по план, улиците прави и чисти, квартала е правел впечатление с своята спретнатост и чистота, в сравнение с града, на един европейски квартал. Някои от къщите след оттеглянето на русите се заели от турски семейства. Това съседство пораждало често спорове и сбиване между турци и българи. След многократните оплаквания на волненскитe българи пред Силистренския управител Саид-паша, последният наредил турцитe да бъдат изселени от там и настанени другаде. Така турцитe продали своите имоти на българи от околните села. Тази част от града не зависела от градската община, тя се управлявала самостоятелно от свои първенци. Волномахленци, по думите на Ил. Блъсков въвели особени сбирни помежду си и се възпротивели да изпращат децата си в гръцкото училище вътре в града. Църква не са могли да си изградят, защото намали достатъчно средства. Голямата част от сбирните те отделили за поддържане на училището, което те наскоро откриват. Това е станало ето как: През 1848 год. по една щастлива случайност идва в града някой си даскал Тодор, руски възпитаник от с. Тестедже (Провадийско) Той бил с един дървен крак и волненци го нарекли за това куцият даскал. Той е бил разпален момък, познавал е добре българската история, умеел да увлича ученици и възрастни с своя жив разказ.

   Царственика на Паисия той носил винаги с себе си. За училищно помещение служило една от стаите отстъпена от родолюбивия българин Пант. Диамандиев. Учениците са били изключително от Волната и някои други от града и от близките села. Тяхното число е достигнало до 50. Отначало те били разделени на 2 групи: едната, в която влизали ученици, които съвсем не знаели да четат, а втората група тези, които са ходили известно време в гръцкото училище. Учениците от първата група се учели в посочницата да пишат буквите като пеели едновременно, а втората група се учела да четат написаното по взаимните таблици. След свършването на таблиците раздавало им се една малка книжка-букварче, около 8 листа със славянски букви, тя съдържала малки баснички и кратки приказчици.

   През следната година бил повикан от волненския първенец Петър Дудев за учител от Тутракан някои си Балкански. Българите са възлагали големи надежди на това училище, но поради избухването на руско-турската война (кримската) през1853 г. Волната била по заповед на турците изпразнена и по-късно по стратегически съображения изгорена.

   След изгарянето на Волната голяма част от българите се заселиха в града, друга част в близките села. Чувствайки се вече силни в града те започват борбата срещу гърците, в които ръце до тогава са били всичките християнски училища. Още преди кримската война българинът х. Колю Дерменджибашията е подарил едно място (същото, върху което се е построило по-късно девическото училище) за училище. Училището наистина било изградено, но заето от гърците. Още през 1848 год, по една случайност на път за гр. Тулча е дошъл в Силистра Сава Филаретов, дето бил условен за учител. Скоро обаче е трябвало да напусне града, понеже е бил наклеветен от гърците, че е бил руски агент и „душманин на девлетя". След дълги борби, българите успели да условят за учител някой си даскал Тодю, родом от Котел. Според някои стари граждани такъв учител не е имало. Ил. Блъсков твърди с положителност, че той е първият учител в българското училище в града, само че той се силно съмнява, че е котленец, съдейки по неговия говор. За неговото образование не се знаяло нищо. Изглежда че, той е владеел гръцки език много по-добре от български. За него се знаяло, че е бил няколко време в Атина и бил повлиян от каировото учение. Ето как Ил. Блъсков ни описва даскал Тодю: „Той беше млад момък на 20-22 год, тънък, висок, с френски дрехи. На лице бе Божия грозота, зле обезобразен от едрата шарка, при това бе и винаги намусен, като съвсем недоволен от света, но при всичко това, френските дрехи, които тогава бяха рядкост, даваха му някаква по-голяма важност, показваха го за нещо по-изтъстрен като той, чрез такива дрехи стоеше нещо по горе от тогавашните, с гаджове (колици), с потури, с салтамарки облечени момци. В тия тогавашни времена, един учител, особено млад, в една подобна новопросвещаема страна гледаше се от българите, като едно отлично, уважаемо лице. Обичаха го, честеха го, призоваваха го често на гости, защото бе учител, на децата им, за да си има добрата грижа, да наглежда, да учи по-хубаво рожбите им. Тодю бе и лукав, но в тия слепи времена, неговите лукавства не само не се узнаваха, но още се имаха за благодеяния. Ил. Блъсков за да даде една по-верна характеристика на даскал Тодю, ни разказва следният анекдот: Видният български първенец в Силистра Ради Тодоров го запитал веднъж:

- Защо често ходиш при тукашния баш гърк Лефтеря, чувам, че си казвал пред него, че си родом гърк?

- Не е лъжа, отговорил лукаво Тодю, но аз ако да не бях знаял да хвъргам такива палаври, както пред владиката Дионисия, тъй и пред тукашните по-първи гърци, отдавна те би ми бутнали динена кора под крака, отдавна биха сполучили да затворят училището ви.

- Аферим! Пак си бил умен, му отговорил Ради, като го потупал по гърба.

   Даскал Тодю е преподавал в единственото тогава елиногреческо училище на гръцки и български. Българите почнали да настояват да им се отстъпи половината от училищното помещение, понеже мястото е било подарено, както изтъкнахме по-рано, от X. Коля, родом от В. Търново, пръв майстор на железарския еснаф и с общински пари било издигнато училището. В църковния двор, дето се помещавало елиногреческото училище имало една постройка с две килии, една малка за църковния изповедник, а другата била празна. Тук българите настаниха своето първоначално училище. Стаята била 8-9 м. дълга, около 5 м. широка и около 2 м. висока и не била послана с дъски. По стените нямало никакви надписи, също така липсвали всякакви мебели. Учениците, на които числото е достигнало до 100 стояли на земята в време на учение. При хубаво време обучението е ставало в двора. Това положение не е можало да трае дълго време. След упорита борба, гърците били принудени да отстъпят част от училището на българите. Долният етаж се е отстъпил на румънитe, които по думите на Ил. Блъсков с нищо не подпомогнали българите.

    

Тук даваме скицата и едно подробно описание на това училище, според изложението на Б. Янков. Училищното помещение е било една паянтова сграда с лице към югоизток. Кога е била построена точно, не се знае. Цялото здание се състояло от 2 етажа (скицата ни дава само горния етаж). Долният етаж с малки изключения имал същия план и там се помещавало, както казахме румънското училище. Горният етаж е бил разделен чрез една стена на две половини. В източната част на училището се помещавало гръцкото училище. Първоначално е имало само една стая и тя била използвана от гърците. След допускането на българите, обучението е ставало в една и съща стая (I-a). Предните чинове били заети от българските ученици, а задните - от гръцките. Това продължавало така докато учителят и на гърци и българи е бил един и същ. По-късно са били отделени от етажа още 2 малки стаи, едната за помещение на гръцките класове (I-б), а другата - за жилище на учителя и библиотека.

   Първият български учител, за когото има сигурни сведения е бил Хр. Тод. Ишпеков родом от гр. Котел. Баща му е бил абаджия и след завършване на котленското училище, той идва в Силистра през 1856 год. по настояването на даскал Рашко Блъсков от с. Калипетрово. Той е бил тогава на 26 години, висок и хубавец и е имал един много хубав почерк. Той не е проявил голяма обществена извънучилищна дейност. Според П. Кондов, той е учителствал след Р. Блъсков и в Провадия. През 1858 год. бил условен от българската община в Силистра Таки Кулев, родом от гр. Русе. Когато е дошъл в Силистра той е бил на 30 години и женен. Образованието си получил в русенското българско училище, бил е след това няколко години в Русия. Той е бил добър учител и енергичен мъж, през време на неговото учителствуване числото на учениците се е увеличило доста много. Той е преподавал на български и гръцки. От друга страна той е съдействувал много за отделянето на българското училище от гръцкото. Съвместното обучение на българи и гърци давало често повод за спречквания и саморазправии помежду им. За да се тури край на това българските и гръцките първенци се събрали веднъж в училищния двор. Гърците упорствали и не искали по никой начин да отстъпят отделно помещение на българите, като са твърдели, че училището е изградено на техни средства. Българите са изтъкнали, че напротив мястото е било подарено от X. Колю Дерменджията от Търново. Докато е продължавал този спор българските ученици, подготвени от учителя Т. Кулев се вмъкват незабелязано в училището и пренасят всички чинове и другите принадлежности в югозападната част на помещението (II). Българите предложили след това турската власт да разреши спорния въпрос. Вратите на училището се запечатват и чакат решението на пашата. Тогавашният управител на града Ибриам-паша е решил всичко да си остане така, както е било преди. Когато се отворили вратите, учудването на гърците е било твърде голямо, от злоба не са знаели какво да правят. Скоро след това турската власт оформила това решение и по този начин българите се сдобили с собствено помещение. След този инцидент гърците се опитали да заемат училището. Веднъж една група от гръцки младежи, между които са били братя Акдерелиеви, Анастас и Димитър Андонови, Тома Мокан Георги и др., начело с ясакчията на тогавашния гръцки владика Дионисий, нападат българското училище и почват да чупят надписи, покъщнина и др. Това, обаче, се разчуло веднага в чаршията. Българите еснафи и търговци напущат дюкяните си и кой с каквото е сварил да вземе, отиват в училището. Най-напред се явили ковачите (Кънчо, Цвятко, Стоян, Гергица, Николай и др.), които, въоръжени с своите чукове са накарали гърците да напуснат училището. След малко идват българските първенци: Ради Тодоров, братята Минчо, Върбан и Цонко Лъскови, Г. Чолаков и пр. които са отишли в конака на пашата и са настоявали за анкета. Тя била направена и установила виновността на гърците и те трябвало да заплатят всички щети на българите. Помещението по-късно било поправено и отвън бил сложен един хубав надпис „Българско народно училище“. Ето и подредбата на училището според Б. Янков. По една стълба от десет стъпала се излизало на едно одърче около 4 м. широко и 5 м. дълго. Право на югоизток имало 2 врати, едната е служила за вход на българското училище, а другата - на гръцкото. През лявата врата се влизало в българското училище. От вратата се открива едно малко антре (II ч) с 2 м. широчина и 4 м. височина, право на среща в антрето е имало една врата, която е водела в учебната стая (II a, б) . Тази стая е имала дълбочина около 15 м. широчина 17-18 м. и височина около 4 м. Първоначално в тази голяма стая е ставало обучението на всички ученици, но по-късно с идването на Т. Пеев от тази стая се отделили две малки (II в, д) с широчина около 4 м. и двете, в с дълбочина около 8 м., а д - с около б м. и с височина на двете около 4 м. Всичките учебни стаи са отговаряли на хигиеничните изисквания. голямата стая на север е имала 5 прозореца, а от запад 3 прозореца. големината на прозорците е била метър и половина висока и 80 сантиметра широка с по 3 стъкла на всеки прозорец. По-малките две стаи се осветляваха в с един прозорец на запад и два на юг, и само с един прозорец от юг, прозорците са били и тук същата големина. В голямата стая били поместени десет хубави чина. Светлината е падала от към лявата страна. От дясна страна за всеки ученик е била закована една дъска около 1 м., на който горен край е имало една дървена табличка с налепен на нея лист на който е била написана азбуката за малките, за по-големите - двусложни, трисрични думи, а за най-възрастните - цели изречения. Пред чиновете е била катедрата, а над нея иконата на св. Кирил и Методий. На катедрата е имало един стол, а за маса служила една дъска хоризонтално прискована с подпори на катедрата. По стените имало закачени табелки с надписи по- важни от които са: „Ако си любоучен, ще си учен“, „на учението корените са горчиви, а плодовете - сладки“, „всяко място за всяко нещо, и всичко нещо на мястото си“, „Бога бойте ся, царя чтите“, „начало премъдрост - страх Господен“ и др. На северната, южната и западната стена са стояли полукръзите. Училището се отоплявало с железни печки. Отначало учениците сами си носили дърва поред, но по-късно българската община е поела тази грижа. също за чистотата на класните стаи са грижели учениците, а по-после е бил назначен за тази работа един слуга. Помещението се е чистело на обед и вечер. Учениците, които извършвали тази работа се наричали метачи, те са били длъжни още да набавят и вода за училището.

   Долният етаж на училището е бил също така голям, както горният и разделен на 2 части. В източната част се помещавали 2 стаи, които, както споменахме по-рано, са отстъпили на румъните. Южната част се заемала от един салон, който е служил за обща читалня на учителите на трите училища (българско, гръцко и румънско). От всички страни с изключение на североизточната, училището е било заобиколено с голям двор.

   В българското училище се е влизало по една стълба от няколко стъпала и то най-напред в един коридор дълъг около 20 м. и широк около 4 м. в средата на които е имало едва врата през която се влизало в една учебна стая, дълга около 14,5 м., широка около 7 висока 3,5 м. Тази стая е имала 7 прозореца, високи 1,80 м. и широки 1 м. Втората стая е била по-малка, тя е имала два прозореца обърнати на юг, а на запад три - всички с същата големина, както и в по-голямата стая. Тя е била около 5 м. широка, 3,5 м. висока и дълбока 7 м. В по голямата стая са се помещавали отделенията, а в малката по-късно класовете.

 

Трета част можете да прочетете тук

facebook