Учебното дело в Силистра преди 1878г. - част 3
Автор:
из книгата "Силистра и Добруджа - научно културни изследвания"
1927 г.

Изглед от Силистра

1880 г.
Вижда се част насипа около града който в днешно време съвпада с бул. Македония. Изображението е правено в източната част на града в района на кв. Волната

 

   След Т. Кулев бил условен за учител Панайот х. Добрев родом от гр. Котел. Той се е учил само в родния си град и е бил като учител много деятелен. През време на неговото учителствуване е била по-строена българската черква. Още през месец януари 1860 год. се открива подписка между българското население за постройка на българска църква. Граждани, селяни от близките села са помагали в изграждането на новия храм, дори учениците заедно с учителя си П. х. Добрев са взели живо участие в тази работа. В 1862 год. църквата била довършена и на 6 декември свещеника Хр. Яврамов е служил тържествена служба на славянски език. Една година преди това българите за пръв път в града и окръга се приготвили да празнуват Св. св. Кирил и Методий. няколко дена по-рано били изпратени писма за тази цел до свещениците и учителите. Всичко се е държало още в тайна. В навечерието на празника училището било украсено, а в църквата се е чела вечерня по славянски. Гърците узнават за тези приготовления и ги съобщават на властта. Един фанатизиран гърк на име Язаджи Георги отива през нощта при тогавашния управител Ибрям-паша и донася, че българите в съгласие с Сърбия и Черна-гора готвели възстание и още същата нощ тъкмели да устроят сеч между турското население. Пашата повярвал на думите на гърка и наредил веднага да се въоръжат всички турци, които са способни да носят оръжие и целият гарнизон да бъде на крак Той изпратил същевременно заптиета до близките села Калипетрово, Алмалий, Айдемир и др. за да узнаят дали си готви нещо. Така също той е разпоредил да бъдат докарани при него българските първенци Ради Тодоров и Минчо Георгиев Лъсков. Тези последните уверили пашата, че нищо подобно не е имало и че приготовленията са били за най-големия техен празник. След малко пристигнала стражата и съобщила, че в селата всичко е мирно и тихо и всеки си гледа работата. Въпреки това арестуваните първенци трябвало да пренощуват в конака. На другия ден българите като узнават за задържането на техните първенци, събират се всички пред конака и след като обяснили още веднъж на пашата значението на този празник, двамата първенци били освободени. След това пашата повиква Язаджи Георги при себе си, мъмрил го е и го предупредил, че ако той втори път разтревожи града ще бъде наказан най-строго. В същия ден трябвало да се яви при пашата и свещеника от близкото село Калипетрово поп Чока, за да обясни на пашата какъв е този празник. Като му съобщили това, нему му станало зле и след няколко часа той починал. Поради тази случка празника Св. Св. Кирил и Методи бил наречен от населението поп Чоков празник. В същото това време русенския валия връщайки се от Тулча с парахода е минал край Силистра: една депутация от българи се явява при него и настоявала за наказанието на Язаджи Георги. Друга една депутация отишла при великия везир Къбръзли Мехмед-паша, който тогава пребивавал в Варна и нему се оплаквали за същото. Великият везир заповядал веднага да докарат Язаджи Георги при него. Той се е признал за виновен и молил коленопреклонно за прошка. Благодарение застъпничеството на някои силистренски гъркомани и варненски гърци, той бил пуснат на свобода, Поради тази случка празникът на двамата светители не можал да се отпразнува през нея година, но следната 1862 год. Тогава той бил отпразнувал много тържество при участието на цялото българско население.

   През същата година бил повикан за учител П. Икономов род. от гр.Котел. Първоначалното си образование той е получил в родния си град, а след това в Цариград. Колко време е стоял там и какво училище е свършил не се знае. Като учител и обществен деец той е бил много енергичен и благодарение на това бил задържан от тогавашното българско настоятелство до 1869 год. след което той доброволно е напуснал града

Милан Кънчев

   До 1860 год. в Силистра е имало само един учител. По-сетне при откриването на класовете станало нужда да се повикат и други учители. Вторият учител който е бил условен заедно с Икономова е бил даскал Милан Кънчев, който пръв е турил основата на класното училище. Милан Кънчев Миланов е роден в гр. Елена през януари 1840 год. Родителите му били заможни хора и се ползвали с голямо влияние измежду еленските граждани. Баща му е бил на времето си голям търговец и е имал връзки с чужбина. Първоначалното си образование той е получил в родния си град, а след това бил изпратен в Одеса и Николаев в тамошната гимназия и семинария, дето е следвал до VI клас. Той не е можал да довърши образованието си поради влошаване материалното положение на баща му. При завръщането му в България той бил условен за учител в родния си град и след известно време в Лясковец, в който град се е оженил за Фотинка Палеева, от който брак е имал двама сина и две дъщери.

   Даскал Милан е бил отличен църковен певец. Той е имал силен и мелодичен глас и благодарение на това той винаги е намирал учителско място, като е бивал същевременно и псалт. За него се казвало, че когато той пеел църквата се препълвала с богомолци да слушат звънкия глас на даскал Милана. Освен това той е имал един благ характер и е бил извънредно скромен. Той е бил обичан от учениците и уважаван от възрастните. След като е престоял известно време в Лясковец, той заминава за Браила и след кратко време бива повикан в Силистра. Тук той основава първото класно училище. През следната година се е открил II кл. Поради някои неприятности, които даскал Милан е имал с един от първенци на града, той е бил принуден да напусне училището посред годината. След освобождението на България даскал Милан е продължавал да учителства най-напред в гр. Тулча (1886 - 87 год.) където е бил директор на тамошното класно училище, а после в българското училище в Цариград, също така като директор. Той умира на 5 март 1898 год. в гр. Лясковец

   След М. Кънчев за учител в Силистра бил повикан известния училищен деец и революционер Тодор Пеев. Той е роден в 1842 год. в гр. Етрополе. Баща му хаджи Пею е бил един от богатите граждани на Етрополе. Първоначалното си образование е получил при даскал Димитър Иванов Дидов, който е бил на времето си един много добър псалт. След 3-4 години той бил заместен от даскал Симеон Лазаров

Тодор Пеев

1873 г.

   Подбалкански прочут тогавашен алилодидактик. По-късно Т. Пеев се е учил при даскал Христо Иванов Дидов, един извънредно благ човек. По настояването на последния, Пеев бил изпратен от баща си в Ловеч при учителя Манол Лазаров, а после в София при прочутия учител Сава В. Филаретов. През 1858 год. той постъпва в класното училище и след две години по препоръка на Филаретова е бил повикан за главен учител в Самоков. Тук той е учителствал само една година.

   След смъртта на баща си той продава своята част от наследството и заминава за Цариград за да продължи образованието си. Тук той постъпва в Бебешкото училище (1862-64) и след това в горния курс на Роберт-колеж. Тук той става частен учител по френски език на синовете на един знатен турчин. По препоръка на г. Боре - директор на бебешкото училище Пеев бива повикан за главен учител в класното училище в гр. Силистра (1865 год.). Тук той намира три училища: българско, гръцко - с един стар изнурен и осироматен, но горд и фанатик даскал Вангели и румънско с един млад, самоук, но деен и подпомаган от Румъния учител Петреску. В българското училище е обучавал взаимоучителът Петър Икономов и броят на учениците бил 50 - 60. След идването на Пеев били открити I, II и III класове. Вероятно той е използвал учениците на даскал Милан и съставил от тях по-горни класове. Т. Пеев е направил големи преобразования в българското училище. Той обърнал особено внимание на изучаването на френски език. Много гъркомани, гагаузи и власи почнали да пращат децата си в българското училище и числото на учениците е достигнало до 250 и повече. Гръцкото училище е било затворено поради липса на ученици. Той също така е открил и паралелки за ученички (III и IV отделение). По негово предложение българската община е условила още един учител за класовете Васил Икономов. който е свършил българската гимназия. Т. Пеев е открил също в много села български училища. Всеки празничен ден той събирал учителите от селата и устройвал конференции с тях. Той им правил също и чести ревизии и присъствал сам на тържествените изпити. През времето на Пеев градската българска община е решила да отвори централно окръжно училище за подготовка на учители и свещеници.

   За тази цел общината е отправила следното писмо до селата в Силистренско:

Благоговенни свещеници, почтени старейишини и прочии благочестиви християни на богоспасаемата Окръжност на българската църква в Силистра

Както вече ви е известно за старанията, които нашата община предприема и полага за общонародна полза, и чрез настоящето си окръжно писмо ви съобщаваме една от най-утешителните за всички новости: Ние сега съставихме на ново община, състояща се от членове, снабдени с нужните познания, да надзирават, както черковните религиозни обреди, така и по гражданско отношение, нуждите на всички от окръжността. Защото щастието на един народ зависи от образованието, нашата община, според както и царското правителство желае и заповядва са обременява да разгледа състоянието на училищата ви и да се дирят средства за издръжката им. За да се постигне тая цел, ние пожелахме да ви представим градът за един пример, сир. да са състави едно общенародно училище в градът, в което да са приемат и от селата деца, които желаят да се учат по-високи предмети. Но защото стегна с един камък не са иззидва, па и като още слаби в днешните си средства и новоначални във всичко, по нужда трябва да прибегнем на вашата помощ и да призовем стечението на вашеτο посредство в такова полезно дело.

Нарочно за това, брате, са изпращат от общината ни носителите на настоящето ни окръжно писмо, благоговенний наш секеларий отец Христо Аврамов, г-н Диммтър Куюмджи и главният учител Теодор Пеюв. Тия лица от как прегледат нуждите по черковно и училищно отношение и ви предложат некое олушение, Вие ще сторите добрината да приемете предложението им. При това и според обещанието ви, кому колкото подарил Бог, отделете помощ за училищеτο, и Бог ще ви го възвърне стократно.

Приемнете отличните наши към Вас почитания и бъдете уверени че сме Ваши всегдашни доброжелатели Силистренска Българска Община.

(Следват подписите на общинарите)

Силистра, 1866 август 29-й.

 

Четвърта част можете да прочетете тук

facebook