Учебното дело в Силистра преди 1878г. - част 4
Автор:
из книгата "Силистра и Добруджа - научно културни изследвания"
1927 г.

 

   Първата подписка в града е дала само около 30 хиляди гроша. По този повод Пеев казва в своята биография, че той никъде другаде в България не е срещнал такова ученолюбиво и щедро население както силистренското. Измежду българското население той се е ползвал с особени симпатии и почит. Всичките силистренски граждани без разлика на народност (те го наричали помежду си „гьозооклията“, защото е носил очила) са го уважавали твърде много и често се допитвали по някой въпроси до него.

   Предметите, които се изучавали в класовете през времето на Пеев са били: български, френски, турски езици, аритметика, география, всеобща история, закон Божи и славянски език. В последния клас се е изучавал още: българска история, руски език, търговски книги и писма, физика, риторика, първоначални познания по химия, алгебра и катихизис, някои от предметите се учели по учебници, а някои по записки. Записките се давали от учителя и учениците ги преписвали. Всеобща история се учела по учебника на Я. Груева, по фр. език - някаква граматика и четели „Телемаха“. Тодор Пеев е задавал теми за разработка в къщи. Те са били вземани из областта на историята и географията и се задавали всяка събота, а в понеделник се разглеждали от учителя. Най-важните предмети са били български и френски език, особено обстойно била минавана българската история. В края на всяка учебна година Пеев е произвеждал публичен тържествен изпит, на който са присъствали цялото училищно настоятелство, първенците, представителите на турската власт и много от родителите на учениците. След свършването на изпита всеки ученик получавал свидетелство. Ето един такъв документ издаден от Т. Пеев за ученика Стоян Иванов от Кайнарджа, който се изпита по долуозначените уроци през учебната 1865-1866 година в общонародното българско училище в Силистра. 

 

 

   Тодор Пеев е бил също така един енергичен деец в борбата против гръцкото духовенство. Тогавашният владика в Силистра Диониси по един безбожен начин е експлоатирал цялото население в града и селата. На всички оплаквания от тяхна страна не се обръщало внимание. От патриаршията са изпратили наистина някои си Анани Иерополски, но той вместо да изнесе всичките зло-деяния и злоупотребления на владиката, е почнал да увещава населението, да му се покорява, като казвал, че той е един от редките владици. Диониси след това е почнал да става по-нахален и да налага още по-тежки данъци. Повежда се една упорита борба против владиката и начело на която застава Тодор Пеев. На страна на българите се присъединили и румъните водени от своя енергичен учител Петреску. Един път при една църковна служба митрополитът Диониси бил изгонен от църквата. След това всички български общини в окръга отказали да плащат данък на владиката. Било наредено и организирано всичко да се внася в българската градска община, която срещу това е издавала свидетелства за кръщение, смърт и вули за венчаване.

   Владиката Дионисий, заедно с един от българските първенци, пуща в ход интриги против Пеева пред тогавашния управител Ибриям-паша, Пеев се е обвинявал, че е имал сношение и връзки с комитите и че е събирал от селата четници. Най-напред каймакаминът му забранява обиколките по селата. Поставят се шпиони да следят Пеев. Голям враг на българите, а особено на Пеев, е бил някой си старши лекар в тамкашната болница доктор Бартелети. Обвиненията и клеветите срещу Пеев стигат и до русенския валия Мидхад-паша. Този последният сам е дошъл в Силистра за да провери всичко това. Ако не бил се намесил един от адютантите на пашата, на когото Пеев, бидейки в Цариград е бил учител по френски език, то той щял най-малко да бъде изпратен на заточение, Пеев бива освободен от длъжността си и за голяма скръб на всички граждани напуснал Силистра през октомври 1866 год. Малко преди това е напуснал града и другаря му В. Икономов, за да следва в университета в Букурещ.

Янко Тодоров

   След тяхното напускане за ръководител на училището е останал Петър Икономов. Една година след Даскал Янко Тодоров това класното училище се затворило и останало само взаимното училище. През 1857 год. бил поканен наново даскал Милан Кънчев. Той наистина е дошъл, но не е можал да работи при тези нови условия, вследствие на което още следната година напуска града. В 1869 год. взаимният учител П. Икономов си дава оставката и става търговец, а по-после свещеник. След неговото напускане бива условен за учител Янко Тодоров. Той е роден на 5 февруари 1838 год, в Сопот. Първоначалното си образование той е получил в родния си град и след няколко години баща му го дава на занаят - да изучи чехларство (папукчилък). От 1853 до 56 год. той отива заедно с майстора си в Пловдив да работи обуща за турската войска, тъй като през това време избухна кримската война и турската войска се нуждаела от облекло и обуща. След свършването на войната той напуща занаята си и отива в родния си град при стария български учител Йордан Ненов да продължи образованието си. Тук той се запознава с апостола В. Левски, с когото той е бил в постоянна връзка. След като е учителствувал няколко години в Враня, Калофер, Свищов, с. Калипетрово (Силистренско), той бива повикан в Силистра на мястото на Икономова. Даскал Янко е направил големи преобразования в тогавашното взаимно училище. Той е премахнал таблицитe и полукръзите и ги заменил с букваря на Хр. Данов. Даскал Янко не е бил само учител, но и превъзходен обществен деец. Той е организирал една театрална трупа и от прихода на представленията е изписвал книги, списания и вестници. Даскал Янко след известно време отива пак в родния си град и се условя там за учител и от там в гр. Оряхово. Заедно с своя неразделен другар Сребро П. Стойновски били най-дейните членове на местния таен революционен комитет, в който са влизали братя Симидови. Иван Димитров, Цеко Вълчев (Цеко чорбаджи), Батя Андрей, Коста Българенски, Димитър Бануцата и др. Янко Тодоров е улеснявал твърде много революционерите при преминаването им от Влашко в България. Когато четата на Ботев е минала с. Козлодуй и се запътила към Врачанския балкан, много българи от Враца били затворени и изтезавани. Между тях е бил и „Георги Македончето", който издал и даскал Янко, че е имал връзки с комититe. Заедно с много други българи бил хванат и Янко Тодоров. Окован в вериги той трябвало пешком да отиде в Видин. След 20-дневно изтезание той с една група бунтовници между които е бил и Стоян Заимов е бил изпратен в Русе. Тук той бил повторно подложен на мъки с цел да изкаже останалитe си другари, но от него нищо не можало да се изтръгне. Вследствие на изтезанията дясната му ръка била осакатена. След освобождението на България той се пресели в Силистра, дето учителствува още няколко години. Той умира в Силистра като беден пенсионер на 15 януари 1914 г.

   Броят на ученицитe през учителствуването на даскал Янко е достигнал до 200. По тази причина местното настоятелство се е обърнало към даскал Янко да им посочи един учител за класното училище. Янко Тодоров е писал за това на Хр, Г. Данов, който скоро им изпратил Андон х. Кесяков и монахинята от Сопотския женски манастир Евлампия Стоева Векилева.

   Андон хаджи Джурков Кесяков е роден в гр. Копривщица. Баща му е бил богат търговец на времето и го изпратил да се учи при бележития тогава учител и деец Яким Груев. При него той изучил твърде добре френски и турски. В Силистра той е бил достоен заместник на предшественика си Т. Пеев. Кесяков е останал само една година в Силистра. Не са известни причините, които са го накарали да напусне града. В края на учебната 1869-70 год. той е произвел един блестящ годишен изпит. Тук дават съгласителното, което той е сключил с училищното настоятелство и писмото му отправено към членовете на силистренската община

 

Антон Кесяков

СЪГЛАСИТЕЛНО

Ние долеподписаните членове на Силистренската Българска община, задължяваме г-на А. Кесякова за учител в тукашното Българско училище по следуижщите условия.

1-во. Задължяваме го да предава всичките уроци според разписа, който ще ся наряди изпосле, както и от езици: турски и френски.

2-ро. Училището оставяме на негово разположение и надзор: Освен настоятелството отредено, друг няма да се намесва в училището.

3-то. Освен учителската му длъжност, не ще е никак принуден да се смесва в общите ни работи.

4-о. Годината му се начина от юля 27 1869 и ще ся свършва до изтичането й, т. е. пак до юля 27, 1870 год. Заплатата му за година са определи съгласно 7000 седем хиляди гр., която ще му плащаме на през два месеца.

5-то. Длъжен е да направи един изпит, през годината на учениците, който ще бъде през месец юля

    Откак са свърши изпитът, ще има един месец распус, както и през Въскресение десет дни и за тоя распус няма да му ся отбива от заплатата.

6-то. Яко му се случи „недай Боже“ некоя нужда, ще му бъде простено около петнадесет-двадесят дни.

За доказателство, какво ще изпълним честно всичко това, което е по горе, даваме му тоя наш запис, в който ся и подписваме и потвръдяваме с общия печат.

 Българска Силистренска община.

Силистра, 1869 юля 27

 

 

                  За Почитаемите Общинари в града

Почитаеми Господа!

Въодушевен от искреност, искам на кратко да изкажа както мнението си, така и нуждите на училището, от което искаме бъдещи достойни синове и граждани;

1) От всичко най-нужно е: чтото чрез едно извънредно събрание от граждане, да се състави една комисия от осем до дванадесят лица избрани, които поне двама повседневно да посещават училището нравственно, за да преглядват както предаването на учителитe, така и отговорите на учениците и редовното им дохождание или не в училището.

2) Тая комисия според устава си, да има длъжност да има определени заседания през седмицата както да промишлява заедно с учителите за добрият успех, така и за умножението на учениците.

3) Комисията да има длъжността, чрез един законник да покаже длъжностите на учителитe, откак ся подложи на размишление на общинарите.

4) Да се нареди един законник чрез комисията, от учителите на учениците

5) Заедно с комисията учителите да съставят годишна програма на уроците.

6) Комисията да иска през сякой месяц отчет от учителитe за течението на работата от къмто училищно отношение и то като ся събрани всичките членове

   Ето прочее, Почитаеми Господа, краткото ми начертание, което ако се постараете да извършите, ще поставите имена похвални и достойни почести ще заслужите.

   А ако напротив не ся постараете да положите горното в дело, то по-добре ще е да ми подпишете оставката от да Ви бях за напред слуга, и да ся прекъснат еднаж за всегда неспоразуменията ни , а не само мои с вас, но напълно бъдете уверени, че и за напред щат стават бъдещите ви учители, които щях ся принудени само да Ви ласкаят, а ничто повече.

            На конец оставам за всегда.                           Ваш слуга: А. Кесяков.

Силистра, 1870 апр. 27

Пета част можете да прочетете тук

facebook