Учебното дело в Силистра преди 1878г. - част 7
Автор:
из книгата "Силистра и Добруджа - научно културни изследвания"
1927 г.

   След С. И. Доброплодни за главен учител в Си­листра е бил условен Димитър Поп Драганов Той е роден в с. Алмалий (Силистренско) и е бил син на тамошния свещеник Поп Драган. Първоначалното си образование той е получил в родното си село и в Си­листра, след което отива в Русия и постъпва в Одес­ката духовна семинария и след нейното завършване става учител в родното си село Алмалий. Следната година той бил поканен за учител в гр. Силистра. Тук Д. Драганов започва да учителствува през 1872 год., но по­ради разклатеното си здраве той не е можал да привър­ши учебната година. Той е бил учител кратко време и умира в средата на годината.

 

даскал Петър Арнаудов

   Заедно с Доброплодни и Драганов е бил назначен като техен помощник Петър Арнаудов. Той се е родил през месец юни 1848 год. в Волната, едно предградие на Силистра, което както споменахме по-рано, е било населено изключително от българи. След изгаря­нето на Волната неговите родители се преместват вътре в града (крепостта). Тук той се е учил в българско­то народно училище при вече познатите учители Т. Кулев Милан К. Миланов, Т. Пеев и П. Икономов. С идването на Доброплодни той бива условен за църковен певец и помощник на Доброплодни. При последния той се усъвършенства по псалтика и изучава добре руски език. След двегодишно учителствува в родния си град той бива повикан за учител в гр. Кюстенджа (б.р. днес Констанца, Румъния) (писмото отправено до него било подписано от председа­теля на българската община Петър Огнянов). В Кюстенджа даскал Петър е престоял само един месец, след което се завръща пак в Силистра и учителствува там до 1872 година. С преместването на Доброплодни, напуща града също така и даскал Петър и се условя за учител в гр. Белоградчик, дето е престоял четири години, Поради връзките, които той е поддържал с легионерите в Сърбия, той бива наклеветен от тамошния гръцки учител и скоро след това като преминал големи премеждия се е намерил в Силистренско, дето се е крил от турците до предвечерието на руско-турската война. След освобожде­нието той пак почва да учителствува като същевременно е бил и певец в църква, която последната служба той до скоро изпълняваше. Бил е също няколко години акцизен надзирател. Даскал Петър въпреки напредналата възраст е запазил своята бодрост и с голям интерес следи културния живот на България.

Гено Чолаков

   За заместница на Евлaмпия Стоева в девическото училище била назначена некоя си X. Петрова, жена на писаря в градската община. Тя била съвсем неподготвена за тази работа и по тази причина училището тръгнало назад. Тя е учителствувала до към средата на учебната 1874 год. и с протоколно решение от 25 септември от същата година смесения казалийски съвет повиква учителя Димитър: Енчев заедно с жена си Антонина Енчева (по баща Мамарчева). Благодарение на тяхната усърдност и грижи мъжкото класно училище, както и девическото биват по­ставени наново на предишната висота. Класното училище в Силистра се е посещавало от много ученици особено от околните села и вследствие на това е станало нужда да се назначат и помощници на гл. учител. Казалийският съ­вет е дал право на Д. Енчев да намери някои учители. Той се обръща за тази цел до учителя Г. Бацаров, ко­гото поканва да дойде в Силистра заедно с дъщеря си. Той се съгласил изпървем, но по-сетне шумненци му дали по-високо възнаграждение и той отказал да дойде в Си­листра. След това Енчев повиква учителя Д. Малов на когото дават 5000 гроша заплата, а за помощница на Ант. Енчева се назначава предишната учителка в дев. училище Хр. Петрова.

  

Димитър Енчев

март 1878 — май 1879 г.
Роден през 1841 г. в с. Енина, Казанлъшко, починал 1882 г. в Силистра. Професия - учител. Виден общественик и деятел на образованието, книжовник. Народен представител в Учредителното събрание и Първото ВНС. Първият кмет на свободна Силистра. Поставил началото на градската администрация и устройството на общинските дела. Окръжен управител и окръжен училищен инспектор в Силистра.

  Димитър Енчев се е родил в с. Енина (Ка­занлъшко). Първоначалното си образование той е получил в гр. Казанлък и след това е постъпил в Цариград­ския лицей и след завършването на последния той следва няколко години в Киевския университет „Св. Владимир“ (1860 год. ) Бидейки студент, той е бил един от част­ните преподаватели на четирите българки в пансиона на графиня Левашова (Р. Киркович, Антонина Димитрова, която става по-късно негова жена, И. Шушулкова и Ив. Стама­това) по български език и българска история заедно с Тодор Ико­номов и дякон Ефтим Русков. Д. Енчев е имал за свои другари в университета през него време Иосиф Ковачев, Друмев и Хр. Благоев.

  

Димитър Енчев, Йос. Ковачев, Друмев, Хр. Благоев

   През 1866 год. Димитър Енчев бил изпратен от одес­ките изпълнители на априловското завещание заедно с Михаил Караспасов за учител в Габровското класно училище. Тук той е бил главен учител до началото на 1869 год. Следващата година той става учител в русенското класно училище, дето е имал за колеги Цаню Гинчев, Нестър Марков и Вълчо Нейчев (роден в Панагюрище и свършил правни науки в Париж. В Русе Енчев е преподавал История и География. В същата година по негово настояване била повикана от гр. Тулча Антонина Димитрова Мамарчева за учителка на мест­ното девическо училище, която става и негова жена. Д. Ен­чев е бил във връзка с Л. Каравелов и други револю­ционери. Той сам е ходил няколко пъти в Букурещ. Няколко дена е бил гост на Енчев дядо Антим, който е идвал от Видин на път за Цариград и на когото русенци били устроили бляскаво посрещане. Енчев е бил също голям приятел на тогавашния руски консул в гр. Русе Александър Машин. След самоубийството на Ангел Кънчев, Енчев, некои русенски учители и много мла­дежи (синовете на баба Тиховица, Никола Секеларев и др.) биват издадени от някои си словослагател Стоян Пенев и хвърлени в затвора. Антонина отива при руския консул и го е молила да се застъпи за арестуваните, които били много изтезавани от турците. Благодарение намесата на руския консул, който бил подкрепен и от француския консул, затворените били освободени от валията.

   След тази случка Енчев се премества заедно с жена си и балдъзата си Иванка Димитрова Мамарчева в Търново. Тук той е имал за свои другари Христо Брусев и Никола Гранитски. С откриването на Петропавловската семинария той бива назначен за преподавател в нея, но поради конфликта с учителя Тодор Шишков той напуща тая си длъжност и приема поканата на Силистренци. В Силистра Енчев идва заедно с жена си и балдъзата си в 1874 г. Тук той е преподавал покрай история и гео­графия също и естествени науки. Енчев е преводачът на руското ръководство по космография и физическа геогра­фия от Малинин и Бурянин. Силистренският първенец Бояджи Яни е покровителствувал Енчев, понеже неговият брат, тогава лекар в Силистра се е оженил за дъще­рята на Бояджи Яни. През 1874 г. по общо нареждане на Екзархията е бил свикан учителски събор под председателството на епископ Климент Браницки (В. Друмев) в които са взели участие 23 учители от цялата епархия. Този събор се е занимавал с много важни училищни въпроси. Като представител на Силистренското училище е бил изпратен Енчевъ. В същата година българската община в Силистра с цел да увеличи своите приходи решава да построи няколко дюкяни пред черквата. Това свое решение силистренци скоро изпълнили благода­рение щедростта на много търговци и еснафи. На Ен­чев били дадени на разположение достатъчно средства и той преустроил Класното училище и го издигнал до подобаваща висота. Броя на учениците се е увеличавал всяка година. Особено селата от Силистренско се надпреварвали кое повече ученици да изпраща в Силистра. Енчев е сменил старите учебници с нови. Ето кои ръководства той е въвел в училището: по български език — граматика за новобългарския език от Ив. Н. Момчилов, по старо­български— сборник от образци за изучаването на ста­робългарския език по всичкото му развитие, преведен и събран от Ив. Н. Момчилов. Bиена, в типографията на К. Соммерова 1865 г. по Закон Божи — най-употребителните молитви на старобългарски или славянски свещен език и пр. от М. Чемени; по българска история— кратка българска история по питание и отговор за първоначалните училища, от Д. Т. Душянова, Блъгарска исто­рия за народни училища. Стъкми Драган В. Манчов, 1874. Печатано в печатница Л. Соммер, по естествена история — Естествена история за първо за­познаваше с естеството от ръкописи на Д. Мутева, Плов­див. Книжарница Д. В. Манчев при Куртюмлу-хан, бр. 29. 1869: В печатница Л. Соммер и др. по фи­зика - Физика за главим народни училища от Д. Шуберт, преведена от J. Груев, с 76 фигури книжарница на Хр. Г. Данов и Cиe в Пловдив, Русчук, Велес. 1872. В Bиена у книгопечатница Л. Соммера и Сие, по аритметика— Числителница за смятане на ум в общите училища, на­писана на английски от В. Гринлиф, а преведена от Георги Пенов. Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчюк, Велес и т. н. Наръчен учебник за начална математика в три курса: Аритметика, Алгебра и Геометрия и т. н. съставил Тодор Шишков и т. н., по геометрия— Кратка елементарна геомерия. Съкращение от елементарната геометрия на А. Давьтдов. Превел и съкратил Ив. Н. Гюзелев. С 177 чъртежи в текстът. Прага, в книгопечатницата на Гнек, Милитк и Новак, 1873, по география - Кратко учебно земеописание от К. Смирнов, превел Б. И.

   След освобождението Енчев е бил назначен за окръжен началник (управител) в града, а след това окръжен училищен инспектор, на която длъжност той почина в 1881 год. Заплатата, която му давала силистренската община първоначално е била заедно с жена му 14 000 гроша, по-после била намалена на 12 000 гр.

   Антонина Енчева (по баща Димитрова Мамарчева) е родена през 1840 год. в с. Юшенлий (сега Ботево, Варненско). Нейните родители (баща й Димитър Радев) са били заселили в Бесарабия, дето четиримата братя забогатели твърде много измъчвани от ностал­гия, особено майката на Антонина, те решават да продадат всичко и да се заселят пак в България. През Добруджа със стада и хергелета тe минават през с. Юшенлий, дето се установяват на постоянно местожителство Дедо Димитър си направил тук една голяма воденица и тепавица, но скоро той е бил принуден да я продаде, защото на няколко пъти са го нападали разбойници. Един път руският консул в Варна Рачински, като се връщал от Добричския панаир се отбил в с. Юшенлий и по този повод се запознава с дядо Димитър. Последният често го е спохождал в града. Антонина е била занимавана от тогавашния килиен даскал Тодор и напредвала бърже в учението.

   Рачински веднъж повиква дедо Димитър при себе си и му съобщава, че исканите от него стипендии на български девици са отпуснати и че той се е спрел на него­вата дъщеря. Старецът заплакал от радост. но майката на Антонина не искала по никой начин да я изпрати на такова далечно място. Обаче уверена от консула, че тя отива на сигурно място склонила най после. Антонина заедно с Стаматова Ив. биват настанени в закритото заведение (пансиона) на графиня Левашова в Киев, което по-късно е било причислено към Фундуклиевската гимназия. Тоя шестгодишен курс Антонина свършва заедно с другите бъл­гарки през 1865-66 уч. година. Бащата на Антонина след нейното завършване сам отишъл да я вземе в Киев. С нея са се завърнали и останалите българки, те минали през Цариград. дето били представени от Д-р Каракановски на графиня Игнатиева - жена на руския по­сланик и големият българофил граф Игнатиев. Още през същата година Антонина била условена за учителка в гр. Тулча. Тук тя е учителствувала 3 години и пре­подавала общи предмети и ръкоделие. В 1867-68 год. при нея идват брат й Димитър и сестра й Йовка, заедно с дедо Димитър. Антонина тук е изпращала тайно забра­нени вестници и списания, които тя получавала от руския консул в Тулча.

   Скоро русенци я поканват за учителка и както споменах по-рано с идването си се оженва за Д. Енчев и отсега нататък навсякъде придружавала мъжа си. Тук им се раждат две деца (Димитър и Възкресия, сега г-жа Ночева).

   В Силистра Антонина е учителствувала наедно с мъжа си няколко години. След смъртта на нейния мъж тя продължавала да бъде учителка в града, по-късно тя била назначена за надзирателка на пансиона при дев. гимназия в София, гдето умира на 15 август 1903 г. Заедно с нея е дошла в Силистра сестра й Йовка Мамарчева, която й помагала в училището. Двете сестри са положили големи усилия за издигането на девическото училище в Си­листра. През време на тяхното учителствуване числото на ученичките се е увеличило твърде много и станало е нужда да се построи едно особено здание за девическо училище. Йовка Д. Мамарчева е била условена най-напред за една година, както това е видно от следния документ.

УСЛОВНО

   Ние, долуподписанните, се условихме с г-ца Йовка Д. Мамарчева да ни бъде учителка и за идущата учебна година сир. от 1-и август 1875 до 1-й август 1876 с годишна плата гроша 3000 три хиляди, които ще й се плащат съразмерно секе два месяца. Нейна милост е длъжна да преподава точно по програмата която се удобри от смесен съвет и да изпълнява добросъвестно зако­ните, които ще се наредят от училищното управление. Преди един месец до изтичането на годината и двете страни са длъжни да изявят желанията намеренията си за идущата година.

Силистра 1875 Юли 23 й. Членовете на смесения съвет.

   През следната учебна година тя била условена за учи­телка от тогавашния училищен настоятел Вълканов вместо учителката Петрова. Околийският казалийски съвет не е признал това назначение. След като се изми­нали две години тя поискала да й се заплати възнагражде­нието, но казалийският съвет отказал да стори това под предлог, че тя не е назначавана за това време от съвета. Мамарчева по този повод се е оплакала на Н. В. Преосве­щенство митрополит Григори и благодарение на застъпничеството на митрополитския викарий епископ Климент Браницки съветът се е съгласил и решава да й изплати едно възнаграждение от 2000 гроша. След това тя на­пуща Силистра и отива в Варна, дето учителствува до скоро в девич. гимназия. През 1874 год. бил условен за учител Д. Малов родом от Тулчанско. Той се е учил в Русия, учителствувал няколко месеца в Сили­стра, но напуснал града поради болест още през декември същата година. Неговият заместник е бил Д. М. Шопски родом от гр. София. Първоначалното си образование той е получил в манастирите около София, след това е следвал протестантското училище в Самоков. През 1875 год. той бива условен от смесения съ­вет в Силистра за учител. Ето и текстът на това условно.

УСЛОВНО

Ние, долуподписаните, явяваме чрез настоящето си, как са условихме с Г. Д. М. Шопски, да ни бъде учител в градско то мъжко училище за една година от 1-й август 1875 до 1-й август 1876 с годишна плата л. т. 42 четирдесят и две, които ще му се плащат съразмерно на всеки два месеца. Г-ство му е длъжен да преподава точно ония уроци по предметите, които му се определят от програмата удобрена от смесения съвет и ще изпълнява добросъвестно законите, които ще са наредят от училищното управление. Преди един месец до изтичането на годината, и двете страни са длъжни да изявят жела­нията и намеренията си за идуща та година.

Силистра 1875 юли 23-й. Членовете на смесения съ­вет

   Д. Шопски е учителствувал в Силистра до ме­сец август 1877 год. Той е бил обвинен пред турците, че е бил комита и изпратен заедно с Гено Чолаков и др. на заточение в Мала-Азия. След освобождението той се е върнал в Силистра, дето и не дълго след това е починал.

   Вместо П. Арнаудов, който е отишъл в народното училище бил условен Цв. Ненов от гр. Котел. Той е учителствувал и същевременно е упражнявал бащинския си занаят абаджийство. Годишната му заплата била 2000 гро­ша. В 1875 год. съветът условил (18 юли) за учител. Д. Калчев. Той е бил родом от с. Канлий (не далеч от Силистра) и е бил син на заможни родители. Първоначалното си образование той е получил в родното си село и след това в класното училище в Силистра при учителите Пеев и Кесяков. Баща му Калчо Стоянов е бил един от първите хора в селото, В Силистра той е учителствувал до освобождението и след това бил е избран за помощник кмет и на тази длъжност се е поминал.

Марин Димитров Тихчев

   По настояването на епископ Климент бил условен с протоколно решение от 5 септ. 1874 год. за учител по турски език П. Сребров с 5000 лв. годишна заплата. Той е бил родом от гр. Разград и учителствувал в Силистра само една година, българската община не е имала възможност да му изплаща заплатата. В навечерието на освобождението ни за учител бил повикан повторно даскал Янко Тодоров. През 1878 год. биват назначени за учители: М. Д. Тихчев, П. Айдемирски, В. П. Спиридонов и В. Хр. Шиков, а в де­вическото училище: Хр. Карапеева и Ян. X. Ав­рамова.

   Марин Дим. Тихчев е роден в 1844 год. в гр. Русе. Баща му на време е стоял начело на обущар­ския еснаф. Той е следвал в родния си град взаимното и класно училище и след това отива в отсрещния румънски град Гюргево като счетоводител в един манифактурен магазин. Тук той е стоял 2 години, след което се връща в родното си място и става писар на тур­ски език в българската община. През 1871 год. той се уславя за учител в гр. Тулча с 6000 гр. годишна заплата. Тук той учителствува заедно с Т. Икономов, Доброплодни, Ем. Берберович, Енчо Кузманов. а по-късно с Кр. Мирски, Поп Кръстев и Малов. Тихчев е преподавал главно турски език, покрай него още български език, аритме­тика, география и история. Всяка неделя след църковната служба той и другаря му Драган Ганчев са държали речи. Още през първата година учениците на Тихчев показали един блестящ успех по турски език. Сам пашата Фахри-бей, който е присъствал на изпита, заявил, че това което се достигнало с децата за 10 месеца, в тур­ските училища едва се постига за 10 години. Същият посъветвал тулчанския първенец Димитраки-бей да задържат Тихчева и му дадат едно по-голямо възнаграждение. Тихчев е почнал от самото начало да пише в всички вестници, които са излизали тогава на български език. Между Т. Икономов и Тихчев се е породил един спор по училищни работи. На страна на Икономова застанал и епи­скоп Климент Браницки.
   След окупацията на гр. Тулча от русите, губернаторът Йосифович е приел Тихчев на служба при себе си. И тук Тихчев е продължавал да изпраща уводни статии в българските вестници. Той е останал в Тулча до ид¬ването на ромъните, след което се завръща в Русе и от там заедно с Ив. Вазов и др. младежи заминава за Варна. Тихчев бива назначен за член в окръжния съд в Провадия и след една година на същата длъжност в Силистра, но тук бива скоро уволнен. Благодарение зас¬тъпничеството на силистренските първенци Ради Тодоров и Г. Чолаков той бива назначен за учител в Силистра, дето учителствува само една година. През другите години той пак преминава в съдийска длъжност и най-после се установява адвокат в Силистра. Бил е избиран за народен представител в Силистренско и е взел живо учас¬тие в политическите борби. Сега живее в София, дето прекарва твърде скромно своите старчески години.

Последна осма част можете да прочетете тук

facebook