Калипетровци в Опълчението
Автор:
Злати ЕНИКОВ
2 март 1978 г.

Знамето на Българското опълчение

То е ушито от Стилияна Параскевова и става прототип за националното знаме на България
   Село Калипетрово, разположено най-близо до гр. Силистра и едно от най-големите в окръга, е вземело активно участие в борбите против османското робство. Калипетровци имат свои представители и в легендарното Българско опълчение (досега са открити само двама).
   РУСАН КАЛЧЕВ ЧАМОРДЖИЕВ — КОМИТАТА е роден в с. Калипетрово през 1853 година. Неговият по-голям брат Жеко Петков, ученик на Рашко Блъсков и известен по-късно в Букурещ с името д-р Петреску, го привлича при себе си в Румъния. Тук Русан Калчев влиза в редовете на българската емиграция и при обявяване на Освободителната война се записва доброволец в Българското опълчение.
   Неговото опълченско удостоверение е на руски език и започва така: Предявитель сего редовой болгарин Русан Калчев из с. Калъпетра Силистренскаго округа и т. н.". От този документ се вижда, че той е служил в пета дружина на опълчението от м. май 1877 до 21 юни 1878 година. Участвувал е в следните сражения: на 4 юни при с. Уфланий, на 5 юли при гр. Казанлък, на 19 юли при гр. Стара Загора, на 9, 10, 11 и 12 август на Шипченския проход и на 28 декември при с. Шейново. След разпускането на опълчението той се заселва в гр. Сливен, където преживява до своята смърт през 1937 година.
   В Сливен той има син Иван Р. Калчев, роден в 1884 година, и две дъщери Цветана и Дашка.
   В Калипетрово негови сродници днес са Чаморджиеви. Негов брат Петко се изселва в началото на нашия век в с. Поляна. Потомците му, пръснати в село Попина и гр. Силистра, знаят, че дядо им Петко имал брат войвода в Сливен.
   Друг опълченец, чийто жизнен път е свързан с Калипетрово, е СТЕФАН ДОБРЕВ КАРАТОДОРОВ Той е роден в с. Алмалий през 1844 година. Баща му умира млад и майка му се омъжва повторно в Калипетрово за Тодор Еников Касабов — Каратодор — прадядо на рода Еникови. Двамата братя Стоян и Стефан, доведени синове на дядо Тодор, споделят съдбата на много калипетровски младежи от това време. По-големият, Стоян, е ратай в чифлика на алфатарския бей. Жената на бея се влюбва в младия и красив българин. За да отбегне гнева на заподозрелия го бей, Стоян емигрира във Влашко. След няколко години го последва и по-малкият му брат Стефан. Това се случва, когато Освободителното движение на християнските балкански народи е в своя разгар, През 1876 година в България пламва Априлското въстание. Сърбия обявява война на Турция за своето окончателно освобождение, я българската емиграция, а Румъния образува доброволчески дружини, които с революционни песни заминават да се бият в помощ на сърбите. Един от този доброволци е и Стефан Добрев.
   В пенсионното му дело се пази грамота, с която сръбският княз Милан Обренович IV му дава право да замине за Влашко на 4 април 1876 година.
   Само след три седмици доброволецът от Сърбия е вече в редовете на току-що сформиралото се Българско опълчение. Неговото поборническо удостоверение, издадено от българското военно министерство, говори, че той е зачислен в Първа дружина на опълчението и е участвувал в следните сражения: на 19 юли при Стара Загора, на 9, 10, и 11 август при отбраната на Шипченския проход, на 21 август при с. Зелено дърво и на 27 и 28 декември при с. Шейново.
   След уволнението няколко го дини той работи кожухарство в гр. Галац, откъдето често идва в Калипетрово да гостува на своя брат Еника Каратодоров (моят дядо) и да навести своята майка баба Господинка. По-после се преселва в гр. Русе, за да може по-лесно да получава поборническата си пенсия. Като студент в Букурещ аз квартирувах в дома на дъщеря му, нашата леля Щилияна. През лятото на 1925 година той престоя цял месец при дъщеря си. За мен бе рядко щастие да разговарям с жив опълченец. Беше едър, малко прегърбен старец, със стройна респектираща осанка. Малко говореше за голямото дело, на което бе служил. Той почина през 1928 година в гр. Русе. Русенци го погребаха с големи почести. Единствена негова пряка наследница беше дъщеря му, нашата добра леля Щилияна. Нейни внуци останаха пръснати из Румъния.
   Нашите бащи често говореха за чичо си Стефан, който им носел калпачета, но от моето поколение само някои са чували за дядо си Стефан-опълченеца. И днешните Чаморджиеви от Калипетрово също не знаят нищо за своя родственик, опълченеца Русан Калчев — Комитата.
   Не бива бъдещите поколения да затриват имената на своите деди, които доброволно са напускали спокойното си ежедневие, за да се жертват за нашата свещена свобода.
 

Опълченец в бойна форма

 
 
 
facebook