Последните дни на робството в Тутракан
Автор:
Рачо Змеев
2 март 1978 г.

Опълченско поборническо дружество в Тутракан

Дружеството е съществъвало до 1913 г.
   Когато на 24 април 1877 г. с манифест била обявена Руско-турската война, много българи от Тутракан и околните села поискали да се влеят в опълчение то и да се бият срещу поробителя. Пред Българското общество в Олтеница се явили около 150 души, които настоявали да бъдат въоръжени, за да участвуват във войната срещу турците. Едни от тях, като Иван Иванов, Трифон Иванов и Иван Василев били от правени за Плоещ в опълчението, а други останали при генерал Паренсов като разузнавачи. От разузнавачите се отличил Танас от Тутракан, който давал сведения за турските войски в града, а също и за Силистра. Според сведенията на разузнавачите, в навечерието на военните действия в Тутракан турците имали 1500 души редовна войска и четири табора башибозуци и черкези. Народът работел ангария за войската — 8 окопа, дълбоки "по 14 педи".
   Докато руските войски стоели на позиция на влашкия бряг, башибозуците и черкезите в Тутракан безчинствували над българите. И дотолкова били притеснявани, че българинът Иван Георгиев тайно преминал Дунав и се явил пред русите в Олтеница, като ги помолил да дойдат и да ги защитят от зверствата им. А в село Берешли или Брашлен (днес с. Бръшлян, русенско) на запад от Тутракан башибозуци и черкези излавяли и отправяли младите за Силистра, избивали старци и деца, ограбва ли домовете.
   Най-напред военните действия на руската и турската армия започнали с артилерийски престрелки, водени между градовете Калафат и Видин. Гюргево и Русе, Кълъраш и Силистра, както и между Олтеница и Тутракан. Артилерийският двубой между Олтеница и Тутракан започнал на 2 май и продължил до 4 май, като двата града били запалени и изгорени.
   Когато на 26-27 юни 1877 г. руските войски преплуват р. Дунав, на 26 юни, с цел да се привлече вниманието на турците руската артилерия започва наново
да обстрелва Тутракан, Русе и Никопол, а румънската артилерия — Видин. В същото време руски бойни части извършват на падения срещу турски постове в участъка от Олтеница до Гюргево. Това още повече раздвоява вниманието на турското командуване относно мястото, където русите ще преминават реката.
   И така на 27 юни 1877 г. започва Освободителната руско-турска война за България, в която в епични боеве при Плевен, Шипка, Шейново, Стара Загора и пр. редом с руските войни се сражават и българските опълченци, между които и тутраканците.
   Няколко дни след подписване то на Одринското примирие, на 31 януари 1878 г. руските войски превзели Тутракан. Но скоро е трябвало да го изоставят, защото турците все още държали Русе в свои ръце. Оттеглянето на русите от Тутракан донесло нови мъки и теглила на българите. Башибозуци и заптиета започнали да вършат грабежи, като избивали мирни българи. Настанали страшни, дни в Тутракан и околността. Спасилите се от турски кланета българи Станчо Колев и Стоян Нелов от Тутракан се явили на 19 февруари 1878 г. в Русе и разказали на руските командири за безчинствата на турците. След това към града били отправени части от 12-та кавалерийска дивизия на генерал Ернрот и на 3 март 1878 г. се явили в града. Когато руските кавалеристи пристигнали, дошла и вестта, че в Сан-Стефано бил подписан мирният договор. Народът с радост се тълпял на главната чаршия и радушно викал „Ура!". До черквата излязъл свещеникът с българските първенци и посрещнали с хоругви, песни, хляб и сол руските освободители.
   Няколко дни след това с помощта на руското командване била установена новата власт в Тутракан и околните села. За кмет на Тутракан бил избран възрожденският църковно-училищен деец Кръстьо Стоянов. За околийски началник бил назначен синът на баба Тонка — Никола Тихов Обретенов.
 
   
facebook