Трябват ни пътища!
Автор:
в-к "Справедливост"
15 януари 1906 год.

Силистра: Една от градските порти

Гравюрата е издадена в Милано, Италия през декември 1877 год.
Снимката е предоставена от колекцията на сем. Герасимови

   За повдигането поминъка в една страна са нужни добри пътища, те спомагат за развитието и кипежа на производителността, затова и погледите на всички производители са обърнати към тях. Железниците не са в състояние самостоятелно да услужват на производителите, защото те са един вид реки, които пресъхват, щом притоците им спрат. Без добри пътища железниците не могат да изпълнят назначението си.

   Но съзнато ли е на дело това от тези, които държат в своите ръце множеството милиони, излезли из плитките джобове на българските данъкоплатци?

   За съжаление, дълго време още българинът ще тъне до пояс в кал и ще троши колата си. Той знае да чака по-добро време за направа на износа си, той се научава безропотно да носи своя ярем..

   Що получава той от държавата, която най-акуратно събира от него всички предвидени данъци? Срещу 3 900 000 лева, които държавата получава но перо „държавна пътна повинност" правителството отпуща само 1 500 000 лева за държавната шосейна мрежа в цялото княжество, а останалите пари употребява за други, може би, много по-маловажни държавни нужди, Право ли е това?

   В списанието на българското инжинерно-архитектурно дружество в октомврийската му книжка е поместена от инжннера Ст. X. Гешов една хубава статия, в която авторът разглежда отпущаните кредити за държавни пътища и дохожда до необходимото заключение, че тези кредити "водят само към провала на пътното ни дело" Според справедливите и точните изчисления на г-н Гешов, за поддържането само на съществуващите държавни пътища са нужни най-малко 3 000 000 лв.бе да се строи в разстояние на 10 години нито един километър нов път. А нам се дават всичко 1 500 000 лева, т.е. сума, която не е достатъчна само да запази в цялост сега съществуващите пътища. При такъв кредит очевидно и помен не може да става за удовлетворяване на нуждите на населението в изключителни случаи, например при наводнение и други или пък за свързване на железопътните станции с ближните центрове и избавяне от уединение някои добри и плодородни кътове на отечеството ни, какъвто е и нашият забравен край.

   Силистра е важно житно тържище и се намира на самата граница на румънска Добруджа. През нея минават храните на цялата и околност и дори от околността на съседните и околии. Силистра е свързана с три държавни второкласни шосета: Силистра - Добрич - Варна, Силистра - Тутракан - Русе, Силистра - Акадънлар (Дулово) - Шумен. От това последното има клон за Разград през с. Кеманлар (Исперих).

   Тези шосета, макар и наглед да свързват по-главните центрове на североизточната част на българското княжество, не са такива, че не могат да задоволят нуждите на населението. Те биха задоволявали до известна степен, ако бяха доизкарани, а те са само захванати и на средата оставени.

   Шосето Силистра - Добрич - Варна е направено само до селото Вейбунар, т.е. 85 километра от Силистра от Бей-бунаръ до село Карапелит, т. е. до 72-ия километър продължава старо турско шосе, което мъчно може да служи на пътуващите. От с. Карапелит до Добрич няма никакво шосе, но имало проект, който едвали в скоро време ще бъде реализиран. До-

брич се свързва с Варна с шосе. Очевидно е, че Силистра фактически не е свързана са Варна. Това свързване, както за градовете, тъй и за селата, които са около шосето, е дело от първа необходимост.

   Второто шосе — Силистра Тутракан - Русе е направено само до 12-ия километър, а от там до Тутракан и нататък е само трасирано и отдадено на търг. За това шосе съветът на окръжните инженери е предвидил и правителството отпуснало 555 000 лева, така че направата му на скоро ще се почне, но едва ли ще се свърши по-рано от две-три години. Шосето Силиста - Тутраканъ - Русе важно особено есенно и зимно време, когато се прекъсва всяко движение по Дунава и когато за съобщенията с окръжния град стават нужни 8-10 дни.

   Третото шосе - Силистра - Акаданлар - Шумен е тъй също лошо. То е направено само до 44-ия километър, отдето почва старо турско шосе, което твърде много замедлява съобщенията и което по тая причина е трасирано на ново. От 64 до 74 км., вече не в силистренския технически участък, шосето е добро, но от там до самия град Шумен шосето е съвсем развалено. Нуждата да се съедини Силистра с Шумен е за всекиго очевидна. Най-много чувствуват тая нужда търговците и местните производители, затова те най-много настояват да се съединят тези два производителни центрове.

   Шосейният клон от Акадиндир - Кеманлар (Исперих) - Разград е единственото добро шосе в нашия край; но то удовлетворява само находящите се на шосето села, защото малко по далечините нямат възможност да се доберат до шосето, по причина на това, че междуселските пътища са съвсем лоши.

   Освен тези шосета в силистренско има още едно второстепенно шосе, което съединява с. Алфатар с Куртбунар (Тервел) и Карапелит и се отправя за Добрич, но от него са направени само 10 километра до селото Гюлеркьой (Алеково), а останалото е недоправено и развалено.

   Общински шосета има само едно. То съединява Силистра с Калипетрово - Кара-Омур (Смилец) - Голебина Чаталжа (Йорданово) - Атмаджа (Сокол) - КараВелиКьой (Любен) - Доурлар - Емирлер (Боил) - Ени-махле - Керимлер - Онамарман и Кадър.

   И това шосе не е направено цялото, сега са отпуснати 50 000 лева за постройката му, която ще се свърши най-рано след две-три години.

   Трасирано е, също, шосе между селата Сребърна и Ветрен, но неговото свършване няма да бъде в наше време.

   От нарисуваната печална картина на шосейната мрежа в силистренско можем ясно да си представим, що е направила държавата за повдигането поминъка на населението и до колко го е улеснила с пътища.

   Дойде време, обаче, да потърсим и ние своите права. Ние искаме от правителството да изпълни един свой дълг, като построи пътища, които да приплетат градовете и селата и да услужат на земеделческото население. Ние искаме при това да се не остават без внимание вече направените пътища, за да не става нужда след пет шест години на ново да се строят.

   А това няма да стане с кредит от 1 500 000 лева, защото с него се изнизва само пренебрежение към пътищата, които са необходим признак на истинската култура, към която България претендира да се стреми.

 

facebook