10 май 1958 год.
Тържествата по случай откриването на паметника на добруджанските революционери са започнали още от вечерта на 10 май. Гостите са пристигнали не само от добруджанските околии и цялата страна, но и от Румъния. Привечер по украсената със знамена, плакати и лозунги главна улица се задава траурно шествие. Колоната бавно пристъпва под звуците на духов оркестър. Стари дейци на Добруджанската революционна организация носят червени метални сандъчета с костите на загиналите за свободата на Добруджа Дочо Михайлов, Димитър Дончев – Доктора, и др. За да ги поставят в костницата на паметника. Заедно с колоната върви поток от хора, който около паметника се превръща в истинско човешко море.
Пренасяне на костите на Дочо Михайлов, Димитър Дончев и други революционери
Нощта се е спуснала вече на града, но площадът е осветен от множество светлини. Започва тържествената заря. Д-р Вельо Максимов, секретар на ОК на БКП говори за делото добруджанските революционери, паднали за свободата на Добруджа. Накрая той приканва присъстващите към едноминутно мълчание за почитане на паметта на героите. Тържествена, неповторима и величава картина – хиляди хора свели глави в знак на дълбока признателност към делото на борците за свобода. Тишината се нарушава само от звуците на „Вии жертва паднахте..“ Започва картечна и пушечна стрелба. Снопове от разноцветни ракети обсипват тъмно-синьото небе.
11 май 1958 год.
Паметен ще остане този ден. Силистра отдавна не помни да е посрещала толкова много гости. Празнично украсеният град приема хиляди със знамена, плакати и цветя дошли да почетат паметта на падналите за свободата на Добруджа. Пристигнаха и много гости от Румъния – Кюстенджа (Констанца), Тулча, Баняса, и с. Добромир, родното село на Димитър Дончев – Доктора. Улиците се огласят от революционни песни. Площадът се оказва тесен, за да побере многохилядния народ. Кооператори от Казимир носят лозунг „Слава на добруджанските революционери“. На многобройните лозунги се чете: „Делото, за което паднаха добруджанските революционери, възтържествува“, Четеш ярко червен лозунг „Вечна признателност на добруджанските революционери, паднали в борба за народна свобода“ и си спомняш за теглото, за мизерията, за борбата и жертвите, дадени от нашия народ...
Една част от многохилядния митинг
Часът в към 9,30 към трибуната се отправят официалните лица и гостите, дошли за тържествата, както и много близки и сподвижници на загиналите революционери. Тук са Димитър Ганев – член на политбюро и секретав на ЦК на БКП, Пенчо Кубадински – член на ЦК на БКП и първи секретар Окржния комитет на БКП. Гостите от Румъния – Георге Василики и Павел Дажу, членове на румънската работническа партия, Василе Вълку – първи секретар на румънската работническа партия в Кюстенджа (Констанца), извънредния и пълномощен посланик на Румъния в София Михайл Рошиану, посланика на България в Букурещ Стоян Павлов и др. Сред гостите са и живите участници в четата на Дочо Михайлов: Стефан Димитров Макаров от с. Карамурад (Златия), Енчо Георгиев от с. Новаково, Варненско. Васил Митев Пецев от с. Бабук, братът на Дочо Михайлов, майката и сестрата на Димитър Дончев – Доктора, както и много други близки на загиналите.
Тържественият митинг откри Иван Миленков, председател на Изпълкома на Околийския народен съвет в Силистра. По негово предложение присъстващите към едноминутно мълчание почетоха паметта на загиналите революционери.
В своето слово Ст. Габровски, първи секретар на Околийския комитет на БКП подчерта, че паметникът е символ на величавата борба на добруджанското население против румънските чокои и за свобода на народни правдини. Добруджанската революционна организация призоваше масите на борба срещу империализма и капитализма, срещу причинителите на кървавите войни. Дейците на тази революционна организация израстваха и се каляваха в борбата, в огъня на тежките изпитания, в редицата на процеси устройвани от румънската власт. Революционната борба на добруджанското население издигна из неговата среда такива величави фигури и легендарни народни герои като Дочо Михайлов, Димитър Дончев – Доктора, които завинаги ще останат в сърцата на добруджанския народ и ще бъдат пример за подражание и патриотично възпитание на подрастващото поколение. Те бяха образец на предани народни борци, които обичаха безпределно своя народ и свободата и дадоха най-ценното, което имаха – живота си.
Да пребъде делото на добруджанските революционери!
Слово произнесе и др. Димитър Ганев, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП.
Събрали сме се днес, на този многохиляден събор за да дадем израз на нашата дълбока признателност и почитание към паметта на тези синове на Добруджа, които отдадоха най-скъпото, което имаха — своя живот, за извоюване свободата и щастието на добруджанското население. Тези героични чада на нашия народ, откърмени от добруджанска майка, погинаха в онова мрачно и жестоко време когато Добруджа беше потънала в пълен мрак, а на селението й водеше жалко съществувание, когато по нейни те равни поля кипеше люта борба, борба на живот и на смърт за национално и социално освобождение на нейното трудолюбиво население.
Революционното добруджанско движение заема видно място в историята на нашия народ. То даде значителен принос в освободителната борба на българския народ, а също така и на румънския народ, борба, която в същност и двата съседни народа водиха за постигането на едни и същи цели.
Несправедливите мирни договори, с които бяха извършени редица териториални промени, още повече усложниха положението на Балканския полуостров. Една от тези промени бе откъсването на Южна Добруджа от състава на България, извършено в явно противоречие със здравия разум и историческата справедливост. Именно тогава, при наличието на създалите се в Добруджа условия на национален гнет, денационализаторска политика и социален грабеж, изникна необходимостта и се зароди отделно добруджанско революционно движение.
Добруджанската революционна организация, челни и активни ръководители и дейци на която бяха Дочо Михайлов, Димитър Дончев, широко известен под наименованието Доктора, д-р Петър Вичев и редица още предани загинали или живи и сега другари, успя правилно да ориентира добруджанското население и добруджанската емиграция, и съчетавайки национално-освободителната със социално-освободителната борба, успя да вдигне населението на едва действително масова борба.
В тази борба добруджанци, под ударите както на румънската, така и на българската буржоазия, дадоха свидни жертви. Независимо от вълчите противоречия, които съществуваха между румънската и българската буржоазия, те всъщност намираха общ език и нанасяха тежки удари върху добруджанското освободително движение.
Славният син на Добруджа Дочо Михайлов, изтъкнат организатор и ръководител на Добруджанската революционна организация бе убит от полицейските шайки на българската буржоазия заедно с четирима свои другари край село Никола Козлево (Джaвел), Ново пазарско. Друг славен син на Добруджа — Димитър Дончев — Доктора, член на ЦК на Румънската комунистическа партия, падна убит от румънската кралска полиция. Из софийските улици бе прострелян борецът за свободата на трудещите се в Добруджа д-р Петър Вичев. В Жилава бе умъртвен Георги Кроснев, един от създателите на ДРО и член на ЦК на Румънската комунистическа партия. В Кюстенджа (Констанца) бяха разстреляни Велико Маринов и Дончо Илиев. В Толбухин и околността бяха убити от българската полиция Добри Атанасов, Георги Сотиров. Загинаха и много други добруджанци — верни синове на българския народ. Стотици други чада на Добруджа гниеха из тъмните и влажни зандани на кралска Румъния.
Тежките удари обаче не спряха борбата, защото тази борба намираше подкрепа сред най-широките народни слоеве, защото тя бе всъщност борба на народните маси в Добруджа…
Другари и другарки, откривайки паметника на героите-добруджанци, загинали за бъдещето и щастието на Добруджа, по поръчение на ЦК на БКП, ние можем с гордост да отбележим, че днес добруджанското население свето пази техните завети Тяхното дело е намерило продължение в упорития труд на добруджанци в социалистическото строителство в Добруджа, в безпределната вярност и преданост към нашата прекрасна социалистическа Родина, към делото на мира и социализма. Техният пламък и дух светят в очите на славната добруджанска младеж, на бойките септемврийчета. Въодушевени от техния пример добруджанци като един ще се включат в новата битка, която започва в страната — битката за изпълнението на третата петилетка. Новото строителство в Добруджа и страната ще бъде най-достойният, най-добрият паметник за загиналите герои.
Именно затова славата им ще живее във вековете.
Мощно ура и възгласи „БКП" огласят площада.
Митинга приветства и Георге Василики, член на ЦК на Румънската работническа партия. Ето част от неговата реч:
“В периода след първата световна война, когато господстващите експлоататорски класи от Румъния и България развиха вълна от шовинизъм в невиждани размери за разединяване на революционизираните маси и отклоняването им от борбата за национално и социално освобождение, Румънската комунистическа партия застана решително в защита на потиснатите национални малцинства и се бори неотклонно за освобождението на погазените територии от румънската буржоазия и чокойство, преодолявайки всякакви преследвания и терор. В тази борба се включи с революционен жар и комунистът Димитър Дончев, дейността на когото е свързана най-вече с революционното движение в Добруджа. Румънската комунистическа партия призова трудещите се от цялата страна и специално от съответните области на обща борба за социално и национално освобождение на народа. За тази цел партията пристъпи към създаването и на национално-революционни организации, между които и Добруджанската организация (ДРО), която разгъна широка дейност сред добруджанското население."
С ръкопляскания и възгласа „Вечна дружба“ бяха изпратени заключителните думи на др. Василики произнесени на български език: „Да живее вечната дружба между румънския и българския народ!”
Вълнуващи моменти. Всички погледи са отправени към паметника. Димитър Ганев прерязва трицветната лента с думите: „От името и по поръчение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, откривам паметника на падналите за свободата добруджански герои. Нека този паметник служи за пример и вдъхновение на нашата прекрасна младеж за още по-светли дела в социалистическото строителство на нашата прекрасна Родина“.
Белият копринен плат пада. Пред погледите на присъстващите се открива величественият паметник на добруджанските революционери. Ярко се откроява бронзовата фигура на смелия борец Дочо Михайлов, изработена от скулптора Павел Метеоров. От двете страни на паметника са барелефите на Димитър Дончев — Доктора и Д-р Петър Вичев. Музиката свири държавния химн на Народна република България. Ръкопляскания и нестихващо ура се подема от всички.
Димитър Ганев прерязва лентата и обявява паметника за открит
Колона от хора приближава към паметника с венци от свежи цветя. Полагат венец другарите от ЦК на Българската комунистическа партия, от ЦК на Румънската работническа партия, от Окръжния комитет на БКП в Русе, от Окръжния комитет на БКП във Варна, от Окръжния комитет на Отечествествения фронт в Русе, от ОК на БКП и ОНС в Толбухин. Венци полагат и другарите от ОНС — Силистра, Околийския комитет на Отечествения фронт, Околийското ръководство на БЗНС, Околийския съвет на профсъюзите, ОК на ДСНМ, от ГНС и колективите ва предприятията, учрежденията и училищата, както и колективите на ТКЗС в околията.
Затихват последните звуци на музиката: „Вий жертва паднахте в неравна борба..."
Димитър Ганев и Пенчо Кубадински поднасят венец
...Ще минат години, векове и този паметник ще напомня на поколенията за героичните дела на добруджанските революционери Дочо Михайлов, Димитър Дончев — Доктора, Д-р Петър Вичев, Борис Калчев, Тодор Бонев, Георги Кроснев, Добри Атанасов Орлов, Станчо Саров, Георги Гицов, Тодор Господжаков, Гено Друмев, Йордан Маринов, Иван Стайков, Стойчо Костов, Саул Авербух, Антон Великов, Добрана Георгиева, Марин Райчев и хиляда други знайни и незнайни борци. При този паметник хората ще идват, ще свеждат глави и с тих шепот ще произнасят техните имена.
Слава, вечна слава на загиналите за народна свобода добруджански революционери!
Спортни срещи
По случай откриването аа паметника на добруджанските революционни дейци на 11 май 1958 год. в града ни гостуваха група спортисти от братска Румъния.
Състезанията по баскетбол се състояха на спортната площадка на Първо ССУ между отборите на „Фарул” — Кюстенджа (Констанца) и „Доростолски юнак". След като резултатът а 13-та минута беше 18:5 за доростолци, последните се успокоиха и накрая бяха победена с 46:35.
На градския стадион са срещнаха футболните отбори на „Марина" — Кюстенджа (Констанца) и на „Доростолски юнак". Гостите показаха красива и динамична игра, което повлия на състезателите на „Доростолски юнак", които също дадоха една от най-хубавите си игри. Крайният резултат е 2:0 за „Доростолски юнак".
И двете срещи преминаха а дружеска обстановка коректност.
По време на тържествата границата с Румъния е била напълно отворена за три дни и е можело свомобно да се преминава в двете държави. Тогава стотици семейства от двете страни на границата са си организирали родови срещи.
Ето и как е изглеждал паметника и района около него през годините:
Площадът с паметника на Дочо Михайлов
Паметника на Дочо Михайлов и добруджанските революционери
Площадът в Силистра.
