Намира се на улица "Омур­таг” 9, разположена на ъгъл с изглед на фасадата към улица "Дръстър”. Къщата е строена през миналия век и е завърше­на около 1890 г. Има четири стаи, голям вътрешен салон и два входа към двете улици.

   Хаджи Матос е бил замо­жен търговец, житар, прите­жавал мелница в Липница (Ру­мъния), складове за зърнени храни в Кюстенджа и още ня­колко къщи в Силистра. Той е потомък на род, който напус­ка арменската столица Ани след голямото и разрушител­но земетресение. Това е първа­та изселническа вълна от ар­менци, а втората е след жесто­кото турско клане на близо 1 милион души в 1915 година.

   Хаджи Матос и съпругата му Зариф не са имали деца. Те предприемат дълго пътуване през Варна с кораб до Еруса­лим, там посещават старинна­та арменска църква в старата част на града, поклоняват се и на гроба на Исус Христос и та­ка пред имената си поставят "хаджи". За онова време осъ­ществяването на подобно пъ­туване е било събитие не само за семейството но и за града, още повече, че господин Ма­тос е бил известен с щедрост­та си сред българи, арменци и турци. Връщайки се от Еруса­лим, съпругът и съпругата от­ сядат в Истанбул за известно време. Там те осиновяват едно момченце от арменско семейс­тво и тримата се завръщат в Силистра. Момчето се казвало Артюн, то расло, учило и жи­вяло в Силистра.

   Тъй като стана дума за щед­ростта на хаджи Матос, най- добре е подобно Твърдение да се подкрепи с факти. Той по­дарява на арменската църква в Силистра две къщи, намиращи се на улица "Дръстър" в съ­седство с неговата собствена. Къщите са масивни, съществуват и до днес. Освен това той е дал пари, заедно с други състоятелни хора, за построяване на арменско училище в Силистра, а по-късно и за неговата финансова издръжка. Хаджи Матос е помагал и на много хора, изпаднали в беда, без оглед на тяхната народност, достатъчно му е било да знае, са добри и честни.

   Историята на семейството се продължава от сина Артюн За него се знае, че още като младеж, а и по-късно в зряла възраст, тръгва по лоши пътища. Прекалено много е обичал алкохола и хазартните и Живеел в Силистра, но често можело да бъде видян в Букурещ и други румънски градове. Логично е да се предполага, че каквото и състояние да е имал неговият осиновител не е било трудно да бъде пиляно. Артюн не създал семейство и починал на около 60-годишна възраст.