Къщата на този ученолюбив, пламенен патриот, възрожденски учител и свещеник се намира на ул.”Скобелев” N36. Биографични данни за него ще се намерят в Русе, в ОДА, в архива на Доростоло- червенската митрополия. Не го търсете в "Енциклопедия на възрожденската интелигенция”. Зная само, че произхожда от някое село от Средна Стара планина, че учителства из старопланинските села, става свещеник и след Освобождението идва като свещеник в Силистра.
Тук си построява солидна, удобна, просторна къща. Дъщеря му се оженва преди войните за учителя по философия и литература, роден във Велико Търново, Станьо Малешков. Имат двама сина, инженер и лекар. През 1923 г. Станьо Малешков напуска Силистра със семейството си, установява се в София, където е директор на гимназия. До смъртта си, през 1928 г., поп Димитър Роглев е опора на българщината в черквата. Замества го румънски свещеник.
След смъртта му открих голямата му възрожденска библиофилска страст. Дъщеря му дойде за погребението му, взе със себе си каквото е сметнала за необходимо, останалото продаде. Продаде и голямата му възрожденска библиотека. Книгите бяха продадени без подвързия, на килограм, като амбалажна хартия, на бакалина бай Симеон Георгиев, на ъгъла на къщата на братя Аврам Манолови, дето е сега тротоарът пред магазина "Кулфарата”. Дадох на бай Симеон в замяна съответните килограми вестници и стари учебници и взех възрожденските книги, повече от 40, с подписа на Димитър В. Роглев.
Част от тях подарих на Народната библиотека в София. Бях разбрал, че тя не притежава пълен екземпляр от "Смесна китка”, 1852, на Петко Славейков. А аз го имах непокътнат, само подвързията му беше махната. Изпратих моя екземпляр чрез българската легация в Букурещ заедно със списък на около 20 възрожденски книги, които им предлагах да ги изпратя, ако пожелаят. Отговориха ми с молба да им изпратя 12 от тях. Между тях бяха сп."Гайда”, г. II и III, "Училище”, г. Ш и IV, "Слава”, г.II. А по-късно разбрах, че е имало и други книги, които НБКМ не е притежавала. Преди няколко години им подарих един учебник по вероучение и един лечебник. Но не са били само тези книгите, притежавани от свещ. Димитър В. Роглев. Преди няколко години видях един сборник на братя Миладинови с негов подпис, който разчетох на госпожа Милка Миладинова. А и в НБКМ съм чел книги и вестници с негов подпис, даже с указание селото, където е бил учител. В къщата на свещ. Димитър Роглев живя като наемател две години д-р Дойчин Николов, училищен лекар, който живееше в Букурещ и беше там общински лекар и лекар на българското училище до края на 1947 год. Къщата беше продадена от наследниците на Тодор Йодан, директор на началното училище на ул. „Скобелев” и ул. „Стефан Караджа”, единственото българско начално училище в града, където се изучаваше факултативно български език преподаван от Неделчо Константинов от Малка Кайнарджа, баща на Атанас Неделчев.
През 1940 год. къщата беше купена от Василка и Злати Джиджишеви, в която са родени дъщерите им лекарки - Василка и Люба. Когато къщата беше очуждена д-р Румяна Джиджишева подари на черквата ценна колекция от религиозни книги от библиотеката на покойния си баща.
След години д-р Малешков идва да види родната си къша и с носталгия търсеше някогашната си лозница
След 1989 година, къшата беше известната сладкарница „Лида”, където можеха да се опитат най-добрите сладкарски специалитети в града ни.