Къщата на Георги Язаджиев
Автор:
Пирин БОЯДЖИЕВ

Къщата на Георги Язаджиев

   Единствен син на Янула и д-р Одисеи Г. Язаджиев, Георги Язаджиев е роден в Силистра през 1911 г. Бащата, лекар на мъжката гимназия в Силистра, умира през 1917 г., като остава на семейството си само наслед­ствена пенсия и хубави мебели, както и кабинетен халат, с кой­то съм запомнил приятеля си, когато съм отивал у тях. Къщата им, всъщност половината къща, на ул. "Иван Вазов" 15, в която живееха, е наследство на май­ката. Още от 6-годишна възраст започват за сирачето трудните детски, юношески, пък и мла­дежки години на лишения и ог­раничения.

   Човек с изтънчен вкус, с многостранни интереси, с голя­ма наблюдателност, с музикал­ни и поетични наклонности и дарби, той има и чувство за хумор, което му помага да запа­зи самочувствието и идентич­ността си в скромното си облек­ло с оръфани лакти.

   Още като ученик проявява музикални способности. Почти самоук, той е виртуоз на конт­рабас в оркестъра на "Седянка" или в джаза, в който свири през лятната ваканция през 30-те го­дини в ресторант "Доростол" на бай Иванчо Чолаков, до черква­та.

   Завършва гимназия в Си­листра през 1929 г. и се явява заедно с целия випуск на ликви­дационен изпит за признаване гимназиално образование пред румънска комисия в Добрич. Следва една година Музикална академия в Букурещ, но по ма­териални съображения прекъс­ва следването.

   През 1931-1932 г. е дири­гент заедно с Антон и В. Бояджи­ев на мъжкия хор "Гусла", с председател Благой Кузманов, който изнася концерти в Русе и Силистра с голям успех.

   Завършва славянска фило­логия в Букурещ. От 1937 г. до 1944 е учител в Силистра. Но не в гимназията, тя е вече закрита от румънските власти, а в на­чалното училище, после в про­гимназията. През 1944-1946 е директор на основно училище "Стефан Караджа”, после пре­подавател по литература в педа­гогическото училище.

   Любовта му към музиката се е проявявала винаги в дейност­та му като учител. Основава заедно с Блага Маламенова дет­ски хор в началното училище. Дирижира хор и в прогимназията. В Букурещ участва в черков­ния и светския български хор, дирижиран от тенора Борис Христов, Участва в първия със­тав на един квартет, пял и по Радио Букурещ. Писал с много рецензии за концерти в Силис­тра и музикални прояви в Румъ­ния. И сам е композирал. Най- хубавата му композиция е "Ед­но измамно танго”. Но то е било изпълнявано но Радио София като творба на Елиас Пинкас, комуто той през 1936 г. продава авторското си право за 500 леи.

   Учениците му са запазили прекрасни спомени за неговия вдъхновен педагогически труд, за неговия патос, красноречие и задълбочен анализ на художествената творба. За него литературата беше призвание обичаше да декламира Яворов, Вазов, Подвързачов, Лилиев, Смирненски. Пишеше лирични и хумористични стихотворения. Някой е печатал във вестни „Чародейка” излизал през 30-те години в Базарджик (Добрич).

Обичаше театъра, посещаваше театрални представления в Букурещ, пишеше рецензии за театрални постановки в Силистра, някои подписани с псевдонима Кукузел. Участвал в много пиеси поставени на силистренска сцена. Дебютира през 1927 год. в ролята на Франц Моор от „Разбойници”. През 1936 год. поставя в Букурещ заедно с любители студенти комедията „Червената страст” от Михаил Сорбул, поставена в Силистра през 1937 год., като сам играе една от главните роли. Превел пиесата „Павилионът със сенки” на Джиб Михънеску, но за съжаление ръкописа не е запазен. Превеждал много разкази и повести от румънски на български от писателите Й.Л. Караджале, И.А. Брътеску-Войнещ, Адриан Маниу, Тудор Аргези, както и от български на румънски произведения на Вазов и Йовков.

   Човек с такава култура, с такава нравственост, печелеше само приятели. И то сред елита на булгарския културен живот – музиканти, артисти, художници и поети. Неслучайно Никола ЮФурнаджиев му стана кръстник. Неслучайно съпругата му писа хубави спомени за срещите им с Илия Бешков, Светослав Минков и други.

facebook