Къщата на улица Гено Чолаков
Автор:
Аврам ЛЕВИ

Частна клиника на д-р Шишков и д-р Хаджиоглу

около 1910 г.
Болницата се е ползвала и от Червения кръст.
Константин Хаджиоглу е роден в град Рени. Когато пораства заминава за Санкт Петербург, където завършва медицина и специализира в - забележете – цели 7 области на медицината – от хирургия, през гинекология до офталмология. Като отличен специалист д-р Хаджиоглу скоро се запознава с висшите среди на аристокрацията в царска Русия и това му позволява да се ожени за графиня Вяра Александровна Голубцова – потомка на петвековен благороднически руски род и дават живот на пет собствени деца. Като истински родолюбец и светъл пример за всички българи, отива да живее в свободна България, където дори не е роден, но откъдето е коренът му. Основава клиники в Силистра и Добрич. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна д-р Хаджиоглу спасява живота на стотици ранени и болни. За съжаление през Първата световна война той е пленен от румънците и закаран с други българи в лагер, където продължава да лекува сънародниците си, но умира след година.
Снимката е предоставена от колекцията на Музей на Лесотехнчиески университет

   Тази къща е посочена само с адреса си не защото не е имала собственик, а тъй като в повече от 100-годишното й съ­ществуване истината е изблед­няла. Днешните търсения дове­доха до две версии, всяка от които е правдоподобна, но не е достатъчно категорична, за да изключи другата. Не е без зна­чение и фактът, че постройката има толкова архитектурни дос­тойнства. Тя така живописно се вгражда в старинната част на града, че колкото истини се по­явят за нея, сме длъжни да ги споделим с читателите.

   Че сградата е интересна, мо­же да се види и на снимката, но силистренци я познават добре - в нея преди се помещаваше ок­ръжната прокуратура, след това до­мът на техниката, а сега в нея е представителството на Федерация на научно - техническите съюзи в България. В горната част на фасадата има едва забеле­жим надпис, от който с труд се разчита годината 1886 или 1887- а (последната цифра не личи), и името Аврам Б. Яков. Според първата версия Аврам Яков за­почнал изграждането на къща­та в началото на осемдесетте години на миналия век и за пет- шест години я завършил. Рабо­тата е била сложна не само заради богатата външна украса и просторните помещения, но и заради начина на строителство. Основите и цокълът са иззида­ни от големи добре оформени камъни, които са хванати един за друг чрез сглобка и без ника­къв спойващ материал. Между камъните са поставени арма­турни железа, които са обвити в сяра на прах, и така се постига изолация от атмосферните вли­яния. Сградата не е в чист архи­тектурен стил, а е определена като късен сецесион, смесен барок. Подобна постройка има и в Русе.

   Аврам Яков е бил търговец на зърнени храни (житар) и по къщата му личи, че е бил доста заможен човек. Знае се също, че имал син, който е бил с пси­хическо заболяване. Семейст­вото обаче не е живяло дълго в къщата, защото след като в Си­листра се настаняват румънс­ките управници, сградата се е използвала за префектура и дом на префекта. Доста по-късно, през 1935 година, Аврам Яков се преселил в Израел и там всички следи се губят. Подобно ранно изселване обаче 13 го­дини преди основаването на държавата Израел, говори красноречиво, че този човек е бил  отчвлен привърженик на идеите на Ционисткото движение. Възможно е между него и румънските власти да е имало сериозни противоречия и изселването да е било просто избавление.

   Втората версия, оформена в изследванията е, че къщата е била построена от д-р Габровски, за да служи като болница. Опорни пунктове на това са двойният дъсчен под направен така за по голяма трайност при често миене, високият таван предназначен за сушилня на прани дрехи, а с това и осветена задна част на къщата удобна за операционна зала.

   Ако това е по-достоверната история, то силистренецът д-р Габровски не е имал щастието да работи дълго в тази болница. По неизвестни причини съпругата му се самоубива. Това нещастие променя живота на доктора и той напуска града и след това му се губят дирите.

   Всъщност подобна категоричност в констатациите не е нужна защото в Силистра може да има хора, които да знаят точната истина около тази къща. Те винаги ще могат да я кажат на страниците на вестника, за да изчезнат всички съмнения свързани с този архитектурен шедьовър на нашия град.

facebook