През средата на XIX век българското население на Силистра заема все по- значително място в ико­номическия живот на гра­да. То предявява настойчиво искания да участва в градската администрация и се бори за модерно бъл­гарско образование и не­зависима от фанариотите българска черква. След 1836 г., когато цветът на българщината напуска града заедно с временна­та руска администрация и окупационна армия, до 1850 г. се заселват в опус­телия ни град българи от всички краища на родина­та ни. Те са родоначални­ците на всички стари силистренски семейства. По липса на документи, на се­мейни хроники, на запи­сани спомени за тях мо­жем да съберем кратки информации от списъци­те на спомоществовате­лите за възрожденски кни­ги.

   Първият български въз­рожденски учител в Си­листра, котленецът Хрис­то Тодоров Ишпеков, през учебната 1856-1857 годи­на е бил на безплатна квар­тира и издръжка у Дими­тър Златаров. През 1858 г. епитропите на българс­кото училище в града Ра­ди Теодорович и Димитраки Петрович благодарят на архимандрит Максим Райкович от Галац за по­дарените на училището 6 големи сгъваеми географ­ски карти. През август 1866 г. при една поредна реорганизация на ръко­водството на българската община сред шестте чле­на на "върховната общи­на” е Димитър Петров (Златаров). Той е бил це­нен помощник на Тодор Пеев и заедно с Минчо Лъсков са обикаляли си­листренските села за ор­ганизация и контрол на учебното дело.

   Димитър Златаров е дал солидно образование на многолюдната си че­ляд. Имаме сведения за Христо Д. Златаров, който заедно с Петър Радев То­доров през 1800 г. са уче­ли във френския лазаристки колеж Бебек в Цариг­рад. Най-малкият му син Теофан Д. Златаров за­вършва гимназия във Вар­на и естествени науки в Женева. Той е първият силистренец с виеше обра­зование, който е бил пре­подавател в Педагогичес­кото училище в града ни (1891-1894 г.).

   Златарови са голям род, сродили са се с мно­го други силистренски ро­дове. Дянко Коджабашев, кмет на Силистра на ня­колко пъти, е зет на Дими­тър Златаров.

   Къщата на възрожде­неца Димитър П. Златаров, която се намира на ул. "Бояджи Яни" е останала наследство на сина му Петър Д. Златаров /1858-1924 г./, който е бил търговец. Негови потомци са Екатерина Златарова /прогимназиална учителка по математика/, Невяна Златарова /преподавателка в прогимназията по български език/, омъжена за гимназиалния учител по биология и физика Константин /Кочо/ Григоров, преселили се през 1927 г. в София. Дъщерите им Стоянка, Райна и Бистра са лекарки и живеят в София. Синът на Петър Златаров носи името на забележителния си дядо, възрожденеца - общинар д-р Димитър П. Златаров /1897-1963 г./. Забележителен диагностик, най-надежден терапевт, той лекуваше с най-евтините и ефикасни лекарства; имаше и прекрасен лекарски кабинет, за който беше построил на входа на дядовата си къща, хубава просторна сграда. Той беше най-колоритната фигура сред лекарското съсловие в града ни.

   Децата му, Румен /лекар/ и Лозана /геоложка/, живеят в Букурещ.