През средата на XIX век българското население на Силистра заема все по- значително място в икономическия живот на града. То предявява настойчиво искания да участва в градската администрация и се бори за модерно българско образование и независима от фанариотите българска черква. След 1836 г., когато цветът на българщината напуска града заедно с временната руска администрация и окупационна армия, до 1850 г. се заселват в опустелия ни град българи от всички краища на родината ни. Те са родоначалниците на всички стари силистренски семейства. По липса на документи, на семейни хроники, на записани спомени за тях можем да съберем кратки информации от списъците на спомоществователите за възрожденски книги.
Първият български възрожденски учител в Силистра, котленецът Христо Тодоров Ишпеков, през учебната 1856-1857 година е бил на безплатна квартира и издръжка у Димитър Златаров. През 1858 г. епитропите на българското училище в града Ради Теодорович и Димитраки Петрович благодарят на архимандрит Максим Райкович от Галац за подарените на училището 6 големи сгъваеми географски карти. През август 1866 г. при една поредна реорганизация на ръководството на българската община сред шестте члена на "върховната община” е Димитър Петров (Златаров). Той е бил ценен помощник на Тодор Пеев и заедно с Минчо Лъсков са обикаляли силистренските села за организация и контрол на учебното дело.
Димитър Златаров е дал солидно образование на многолюдната си челяд. Имаме сведения за Христо Д. Златаров, който заедно с Петър Радев Тодоров през 1800 г. са учели във френския лазаристки колеж Бебек в Цариград. Най-малкият му син Теофан Д. Златаров завършва гимназия във Варна и естествени науки в Женева. Той е първият силистренец с виеше образование, който е бил преподавател в Педагогическото училище в града ни (1891-1894 г.).
Златарови са голям род, сродили са се с много други силистренски родове. Дянко Коджабашев, кмет на Силистра на няколко пъти, е зет на Димитър Златаров.
Къщата на възрожденеца Димитър П. Златаров, която се намира на ул. "Бояджи Яни" е останала наследство на сина му Петър Д. Златаров /1858-1924 г./, който е бил търговец. Негови потомци са Екатерина Златарова /прогимназиална учителка по математика/, Невяна Златарова /преподавателка в прогимназията по български език/, омъжена за гимназиалния учител по биология и физика Константин /Кочо/ Григоров, преселили се през 1927 г. в София. Дъщерите им Стоянка, Райна и Бистра са лекарки и живеят в София. Синът на Петър Златаров носи името на забележителния си дядо, възрожденеца - общинар д-р Димитър П. Златаров /1897-1963 г./. Забележителен диагностик, най-надежден терапевт, той лекуваше с най-евтините и ефикасни лекарства; имаше и прекрасен лекарски кабинет, за който беше построил на входа на дядовата си къща, хубава просторна сграда. Той беше най-колоритната фигура сред лекарското съсловие в града ни.
Децата му, Румен /лекар/ и Лозана /геоложка/, живеят в Букурещ.