Къщата на Минчо Лъсков
Автор:
Пирин БОЯДЖИЕВ

Къщата на Минчо Лъсков

   Преди век и половина идват в Силистра котленските абаджии братята Минчо, Цонко и Върбан Георгиеви. Прякорът на Минчо бил Лъската и така се образува фамилното им име - Лъскови. И тримата братя били предприемчи­ви, амбициозни и учено­любиви. Те са щедри спо­моществователи на въз­рожденските книги, като за някои, които се търсят, записват по десетки брой­ки. Големите общинари Гено Чолаков, Ради Тодо­ров и Минчо Лъсков за­почват да търгуват и с кни­ги.

   Минчо Лъсков (Котел, 1 829 - Силистра, 26. ХII1893) е, заедно с Атанас Хр. Кьороолу, пър­ви помощник на Тодор Пе­ев в борбата на българс­ката община да има пове­че представители в град­ската администрация, както и в организирането на учебното дело в града и околията. Той е член на българската "върховна об­щина”, придружава Т. Пе­ев в неговите педагоги­чески обиколки по села­та, присъства на годиш­ните изпити. Бива избран за член на меджлиса (административен съвет) и при него, и при Кьороолу "селяните от цялото окръ­жие се отнасяха за хакюматски (държавни, адми­нистративни) работи”) Т.Пеев).

   Той е един от големите дарители за построяване на черквата в града ни (дал 20 турски лири) и име­то му (Минчо Ге) е вписа­но веднага след Кьороолу на паметната плоча над входа на черквата. Пред­седател е на черковното настоятелство и на 31.XII.1870 и 1.I.1871 г. е делегат на добруджанс­кия епархиален събор в Кюстенджа (Констанца), на който се избират двама предста­вители на Доростолската епархия за Цариградския събор за учредяване на Българската екзархия. И той е сред кандидатите за делегат. Избрани са Сава Доброплодни от Силист­ра и Димитраки Стефа­нов от Тулча. М. Лъсков подписва и подпечатва всички документи на съ­бора.

   През 1872 г. не е изб­ран за общинар. През 1891 г. заедно с Гено Чолакав основават дружест­во "Български червен кръст" в града.

   В Силистра той забогатява, особено след Ос­вобождението. Закупува хиляди декари ниви, го­ри, няколко мелници, по­някога в съдружие с бра­тята си. Построява си дву­етажна солидна и прос­торна къща на ул. "Стоян Заимов” 2, ъгъл с ул. "Мин­чо Лъсков”. Брат му Цонко Лъсков си построява ху­бав дом на ул. ”Калоян" 1 зад Младежкия дом. 3а сестра си Мария двамата братя построяват къща до черквата, на ул. "Евлампия Стоева" 2. Там живее сега внучката й г-жа Елисавета Жечева - Великова.

   Минчо Лъсков е бил погребан в черковния двор. Синът му - Страшимир Лъсков, му издига хубав паметник от мрамор патриотична епитафия. През 1927 г. румънските власти задължават наследниците му да пренесат паметника и костите новите (тогава нови) гробища.

   Страшимир и Пенка Лъскови имат дъщеря) Свобода (Боди), родена в Силистра през 1905 г. След като завършва гимназия през 1924 г., майката и дъщерята заминават в София (Страшимир Лъсков е вече починал)

   Леля Пенка идваше всяка година да стопанисва имотите, нивите и мелниците. Бяха приятелки с баба ми и й гостуваше. Свобода Лъскова завъшва медицина, специализира рентгенология. Умра през 1978 г. Мъжът й. др Гоце Тенчов беше професор по рентгенология. Почина по време лов през 1960 г. Имат три деца: Христо - атомен физик, Людмила - инженер, Борис - инженер.

facebook