Преди век и половина идват в Силистра котленските абаджии братята Минчо, Цонко и Върбан Георгиеви. Прякорът на Минчо бил Лъската и така се образува фамилното им име - Лъскови. И тримата братя били предприемчиви, амбициозни и ученолюбиви. Те са щедри спомоществователи на възрожденските книги, като за някои, които се търсят, записват по десетки бройки. Големите общинари Гено Чолаков, Ради Тодоров и Минчо Лъсков започват да търгуват и с книги.
Минчо Лъсков (Котел, 1829 - Силистра, 26. ХII 1893 г.) е, заедно с Атанас Хр. Кьороолу, първи помощник на Тодор Пеев в борбата на българската община да има повече представители в градската администрация, както и в организирането на учебното дело в града и околията. Той е член на българската "върховна община”, придружава Т. Пеев в неговите педагогически обиколки по селата, присъства на годишните изпити. Бива избран за член на меджлиса (административен съвет) и при него, и при Кьороолу "селяните от цялото окръжие се отнасяха за хакюматски (държавни, административни) работи”) Т.Пеев).
Той е един от големите дарители за построяване на черквата в града ни (дал 20 турски лири) и името му (Минчо Ге) е вписано веднага след Кьороолу на паметната плоча над входа на черквата. Председател е на черковното настоятелство и на 31.XII.1870 и 1.I.1871 г. е делегат на добруджанския епархиален събор в Кюстенджа (Констанца), на който се избират двама представители на Доростолската епархия за Цариградския събор за учредяване на Българската екзархия. И той е сред кандидатите за делегат. Избрани са Сава Доброплодни от Силистра и Димитраки Стефанов от Тулча. М. Лъсков подписва и подпечатва всички документи на събора.
През 1872 г. не е избран за общинар. През 1891 г. заедно с Гено Чолакав основават дружество "Български червен кръст" в града.
В Силистра той забогатява, особено след Освобождението. Закупува хиляди декари ниви, гори, няколко мелници, понякога в съдружие с братята си. Построява си двуетажна солидна и просторна къща на ул. "Стоян Заимов” 2, ъгъл с ул. "Минчо Лъсков”. Брат му Цонко Лъсков си построява хубав дом на ул. ”Калоян" 1 зад Младежкия дом. 3а сестра си Мария двамата братя построяват къща до черквата, на ул. "Евлампия Стоева" 2. Там живее сега внучката й г-жа Елисавета Жечева - Великова.
Минчо Лъсков е бил погребан в черковния двор. Синът му - Страшимир Лъсков, му издига хубав паметник от мрамор патриотична епитафия. През 1927 г. румънските власти задължават наследниците му да пренесат паметника и костите новите (тогава нови) гробища.
Страшимир и Пенка Лъскови имат дъщеря) Свобода (Боди), родена в Силистра през 1905 г. След като завършва гимназия през 1924 г., майката и дъщерята заминават в София (Страшимир Лъсков е вече починал)
Леля Пенка идваше всяка година да стопанисва имотите, нивите и мелниците. Бяха приятелки с баба ми и й гостуваше. Свобода Лъскова завъшва медицина, специализира рентгенология. Умра през 1978 г. Мъжът й. др Гоце Тенчов беше професор по рентгенология. Почина по време лов през 1960 г. Имат три деца: Христо - атомен физик, Людмила - инженер, Борис - инженер.