Къщата на свещеник Козма Георгиев
Автор:
Пирин БОЯДЖИЕВ

Къщата на свещеник Козма Георгиев

   Намира се на крайдунавската  улица "Москва No 1, до дунавската градина, срещу старите турски ка­зарми. Строена е от служи­лия 44 години в силистрен­ската черква "Свети Петър и Павел" свещеник Кузман.

   Роден е през 1870 г. в град Прилеп. Получава добро образование в род­ния си град, в Битоля, Ох­рид. Завършва духовна ака­демия в Киев. Учителства в Прилеп. Ръкоположен е свещеник от екзарха в Ца­риград. Развива революционна  и просветна дейност в Македония. Преследван от властите, от гъркомани и сърбомани, се изселва в България.

   С много културни и об­ществени интереси, сладкодумен, добър проповед­ник, той се е радвал на го­ляма популярност. Обичал е да пише на обществени теми и е отпечатал през 1929 г. две статии във в."Наш глас", а през 1931- 1933 г. над 20 статии във в."Пробуда". Темите са преди всичко религиозни: за Богоявление, за велики­те пости, за червените великденски яйца, за мироносците и техните сподвижници, Исус Христос в Гетсимания, Рождество Христово. Много от тях са били вероятно проповеди, Има статии-проповеди за св. св. Кирил и Методий през 1931, 1932, 1933, като за последната година има две статии и едно негово стихотворение. Взема от­ношение по важни общест­вени въпроси. В статия "Целта оправдава средст­вата" изобличава комунис­тите, че поставят йезуитс­ки принципи в основата на своята революционна нравственост. Пише "Ня­колко думи за свободната мисъл на Фойербах".

Свещеник Кузман Георгиев

1870 г - 7 IX 1940 г.

   Апелира за съществени прояви на християнско ми­лосърдие, за подпомагане на бедните, за създаване на благотворителен дом. Поз­дравява женското дружес­тво "Добродетелна" за съз­дадената от него безплатна трапезария за бедни учени­ци. Вменява като дълг на Българското общество да постави паметна плоча за десетките български све­щеници, погребани в чер­ковния двор. Един дълг, неизпълнен и до днес. Още повече, че техните кости отдавна вече не са в чер­ковния двор. Няколко ста­тии са посветени на хигие­ната на града ни, на общес­твените бани, както и на историята на премахването на насипа и траловете от крепостните съоръжения на някогашната крепост Силистра. Посочва заслу­гите на кметовете Дянко Коджабашев и Сава Бака­лов за изравняването на крепостните съоръжения и за създаването на двата градски парка. За създава­нето на разсадната градина Дянко Коджабашев уреж­да за една нощ да се махнат всички надгробни камъни от някогашните турски гробища.

   Последните дни от живота си (умира на 7 септември 1940 г.) поп Кузман посвещава на писането на приветствено изповедно слово за очакваните освободителни български войски. Говори за неравноправието, в което сме били поставени като национално малцинство, как румънските власти са се отнасяли с недоверие към нас, как румънците са ни смятали див, жесток народ.

   В тази къща са родени децата му, на които е дал виеше образование: Благой /Блажо/ Кузманов, адвокат, председател на мъжкия хор "Гусла" през 1931-1932 г., на туристическото дружество през 1941 г.; Иван Кузманов, завършил право и класическа филология в Букурещ, учител по латински и френски език и директор на българската гимна­зия в Добрич; Хараламби Кузманов, агроном, женен за румънка, живееща в Бу­курещ; Здравко Кузманов, ветеринарен лекар, живеещ в Русе.

   Надгробният паметник на този добър българин е все още запазен в старите гробища.

 

Можете да прочетете и статиите писани от свещеник Козма Георгиев:

Хигиената на гр. Силистра - Парковете

Хигиената на гр. Силистра - Кадастъра

 

facebook