Един неделен ден на ЧАЙ ТЕПЕ
Автор:
Георги Узински в-к "Силистренска трибуна"
22 август 1963 год.

Приятни минути върху хубавия пясък на ЧАЙ ТЕПЕ

   Неделя! Едва ли ще се намери някой, който да не очаква с нетърпение този най-хубав ден от седмицата. Шест дни се кроят най различни планове за нейното приятно прекарване, шест дни се водят спорове в компаниите за многото места, където може да се отиде. Всеки предлага, доказва правотата си дори с риск да се скара с другарите си, докато накрая. . .
   Дунавът морно влачи край пристана на Морския клуб в Силистра сините си води под превърналите го в разтопено сребро лъчи на ранното утринно слънце. Тук-там някой шаран тежко плясва с опашка, и оставил кръгове на повърхността, изчезва в дълбочината. Десетки очи жадно се впиват в тази съблазнителна картина. Дали днес ще ми се усмихне щастието? Мълнията на този въпрос пробягва в главите на много от тези, които с въдици и рибарски кошчета са спрели на брега. А друга част от тълпата с не по-малко искрящи очи наблюдава пенещите се вълнички на анафора над плаващия ресторант. Те вече се виждат във водата и чувствуват нейния приятен гъдел. Но почакайте малко, драги!
   След малко катерите на ДОСО порят реката и отнасят излетниците към Чай тепе — островът с чудния бял пясък, с хубавите места за къпане и риболов. Шумни, весели групи с вик и смях се изсипват на брега.
 

Все повече стават привържениците на водните дисциплини на ДОСО.

Много трудещи се закаляват своето здраве чрез гребния спорт.
   Ех, колко е приятно да се изтегнеш на все още слабо затопления пясък, да почувствуваш как мускулите на цялото тяло леко се отпускат и чуден покой те обгръща в пухената си мантия. Жалко, че това удоволствие не продължава много дълго. Издигналото се слънце с все сила сипе жар от зенита. Едни преместват "бивака" си в храстите, други правят заслони от чаршафи, кърпи, клони. Но има една категория най-умни и при това мнозинство — бистрата вода ги привлича повече от сенките и бух, облаци водни капки, бликнали фонтани, жалонират местата, бидето плувците са попаднали в прегръдките на хладната вода. Колко радост! Колко смях! Че има ли по-приятно от това да се гмуркаш до насита. Две закръглени бели лелички (вече доста зачервени), страхливо натапят пръстите на краката си в Дунава, хихикат от удоволствие и със завист поглеждат към плуващите. Страхуват се. Нищо, стойте си на брега, страх лозе пази!
   Един от загубилите спора за мястото на почивката , налегнати от горещината, започват да мърморят:
   —Казвахме ви — да не идваме тук. Ей на, няма даже и студена вода да си накваси човек гърлото!
   —Вода няма, ама има бира и лимонада. Ето там под сянката ги продават— в онази лодка до брега.
   Мърморковците завлачват крака към чудото на търговията — лодка с. . . чадър и под него— каси с разхладителни напитки. Какво от това, че трябва да се гази във водата така е по-приятно. Скоро, разхладени, те се връщат при другарите си, където Васко вече е разтегнал акордеона и всички пеят.
   —Стига тази, карай другата! — подканя Пенка и подема веселата народна песен „Червено и бяло цветенце. . ."
   Дочули песента, наклякалите по брега рибари вдигат недоволно глави над нищо нехващащите въдици и се чумерят: "Тия нямат ли си друга работа, че взели да плашат рибата и тя не кълве!?" Едва ли това е причината за днешния им неуспех— сигурно шараните са предпочели да останат край Силистра. Ето там един гребе ли гребе с кепчето си, но на половин час я хване, я не по една дребна сабица. „Не се отчайвай приятелю! Ще си купиш от магазина!“ — подхвърлят шегобийци.
 

Кепчето пак е празно...

   Уморено да се катери по небето, слънцето бавно потъва на запад. По бакъреночервената вода, попила последните му лъчи, се връщат катерите. Бавно, хваляващи живота, възхваляващи скъпия роден край с безконечните му красоти.
 
 

На плаж на остров Чай Тепе

Началото на 60-те години на XX век
Снимката е предоставена от колекцията на Emilia D'Ercole
 
facebook