Ежедневие или легенда
Автор:
Руси Шимабеев, в-к "Силистренска трибуна"
29 януари 1963 г.

Въпреки студа и виелицата улиците трябва да се разчистват от новия сняг

Януари 1963 г.

   И мъдрите столетници на Добруджа помнят малко такива зими, такива снегове. Че кога ледовете са сковавали така здраво снагата на Дунава. Един два пъти. И старците пророкуваха „Край с добитъка“. И плахост и мъка се спотаи в просълзените им очи...
  Но така говореха само безсилните и страхливците. Млади и Стари се вдигнаха на битка със снежната лавина. Да разчистват снеговете бяха излезли грижовните стопани от почти всички крайпътни села по посока Силистра – Нова Черна, служители от пътното управление в Силистра и Тутракан. Неги сплашиха снежните фъртуни нито вълчия вой. Не е лесно след една битка да се споменават имената на героите, защото са плеяда. И все пак има челници: Александър Иванов, Никола Иванов, Петър Петров, Иван Стоянов, Еньо Йорданов, Юдеин Исов от пътно управление – Силистра, Петър Митев, Ангел Николов Маджаров, Стоил Денков, Тонко Тодоров, Марин Стойков, Петър Бобчев, Стоян Вълчев, Тодор Букуров, Иван Наков, Саид Мурадов от пътно управление – Тутракан. Дълга е поредицата от имената на скромните труженици които прежалиха почивка и домашен уют, за да спасят от бествие хората и добитъка.

   Четри дни не стихна буботенето на тежките машини на Петър Митев Пасев и сменникът му Ангел Николов Маджаров, на Тонко Тодоров и Марин Стойков. Но само те ли? Едно бедствие трябваше да бъде предотвратено. Трябваше да се пречупи костеливата ръка на глада, която посягаше към многобройните стада. Заскрежените командни лостове лепнеха от студ в ръцете на механизаторите. Виелицата набиваше сняг в очите на пътните майстори, които разриваха на ръка...

   И една случка...
   По знаснеженото поле по посока Тутракан – Русе, увита в топлите си дрехи върви жена. Надеждата че все пак е възможно да стигне до село, я накарва да тръгне в тази виелица. Краката и затъват в дълбоките преспи, студеният вятър сковава дъха и. Отдавна зад гърба и са престанали да се виждат силуетите на краните къщи на града. Постепенно страхът издайнически започва да се прокрадва в съзнанието и. Сяда да си почине, но мисълта за „Бялата смърт“ я накарва да скочи и да продължи напред. После се дочува вой. Не съзира никого. Само в далечината две сиви петна. Пътницата трепнала. Мисълта, че може да стане жертва на зверове сковава замръзналото и тяло. Вика за помощ. Гласът и отеква самотен в заскреженото поле. Затичва напред. Воят се чува все по-близо. С последни усилия се покатерва на едно крайпътно дърво. Няколко часа не прекъсва вълчия вой. Когато в далечината се дочул грохотът на снегоринът, воден от Тонко Тодоров и Марин Стойков, жената не могла да вика, Буботещата машина приближавала с трясък  и отминала. Помъчила се отново да вика. Студът и страхът сковал гласът и. Помъчила се да слезе но и това не могла. И едва тогава механизаторите я забелязват...

   Колона на спасението

Вече четвърти ден откакто разринат от снега по пътя Силистра – Русе. Четвърти ден колоната на товарните коли на ДАП-Силистра пренася от Тутракан за вътрешността на страната бали от слама. Няма да се сбъднат пророчествата на столетниците. От ранно утро до късна вечер на сламохранилището в Тутракан не стихват нито за миг ободрителните викове на товарачи и шофьори. По дълбоките снежни коловози с грохот минават тежко натоварените коли. Зад волана на всяка една от тях стои по един боец. И цялата колона е една армия от бойци, които нито за миг не забравят повелята на съвестта си: „Да спасим хората! Да спасим добитъка“

Една нескончаема колона на спасението...

Кервани от каруци и коли непрекъснато извозват балирана слама за пострадалите от бедствие стопанства.

На снимката: Работниците от ДЗС "Янко Забунов" превозват балирана слама.
Снимка Стоян Тодоров
Януари 1963 г.

facebook