След известен интервал от време, изпълнен с военни операции, които не издържат критика, защото се диктуваха не от стратегически и тактически, а от дипломатически и парламентарни съображения, обсадата и щурмуването на Силистра най-после представляват интересно от военна гледна точка събитие.
  Това щурмуване показва, че русите все още имат инициатива и че до настоящия момент действията на турците, съюзническите армии и съюзническите флоти се определят от действията на противника. Нещо инстинктивно, непреодолимо тегли съюзническите флоти към руската флота в нейното сигурно убежище в Севастопол; неспособни да атакуват тази крепост без помощта на сухопътни сили, те са сковани в своите действия и парализирани от една флота, която значително им отстъпва по качеството и броя на корабите. Дори евакуирането на фортовете по кавказкото крайбрежие, извършено своевременно и под носа на британските и френските параходи, показва, че русите са решени да задържат инициативата колкото може по-дълго. На война това е извънредно важно. То доказва превъзходство - или в количеството на войските, или в тяхното качество, или в пълководческото изкуство и поддържа духа на войниците при всички неуспехи и отстъпления с изключение на загубата на решително сражение.
  В настоящия момент Силистра има за русите първостепенно отбранително значение; и това значение е толкова голямо, че ако те не я завземат, могат да считат своята кампания през тази година за загубена. Силистра е разположена точно срещу центъра на руските позиции, които се простират от Гюргево през Кълараш и Черна вода до Кюстенджа. Но да приемем, че Силистра се намира в ръцете на русите - и военното положение веднага се променя. Силистра е прекрасен пункт за руско предмостово укрепление на Дунава. Тя е разположена от вътрешната страна на ъгъла, образуван от един завой на Дунава - положение, извънредно подходящо за целта. На северозапад има голям остров, който се пресича от дига по направление на Кълараш и господствува над равнините западно от крепостта на разстояние от 1000 ярда, достатъчно близко за обстрелване на окопите с продолен огън и за бомбардиране на войсковите колони.
  Главните предимства обаче биха били не толкова от тактическо, колкото от стратегическо естество. Ако владее Добруджа и Силистра, Русия ще господствува на Дунава и съобразно с обстоятелствата ще може да предприема кратковременни настъпателни действия било от Траяновия вал, било от Силистра. Противник, който не превъзхожда русите поне два пъти по численост, не би могъл да премине през реката в нито един пункт нагоре по течението, без същевременно да изложи на опасност Шумен... По такъв начин, ако русите овладеят Силистра, фортовете в Добруджа придобиват за тях голямо значение. Тяхната армия получава двойна ос, около която може свободно да маневрира, без да излага на опасност своите комуникации, и дори два пъти превъзхождащи я сили да позволят на противника да премине Дунава при Олтеница или Гюргево, да завземе Букурещ и да отхвърли русите, зад Яломица, една обсада на Силистра би била абсолютно необходима, за да осигури каквото и да било решително настъпление в Бесарабия. Следователно, докато Силистра действително падне, русите биха могли да смятат, че владеят Влашко, дори да нямат нито един войник в тази провинция. С една дума, ако русите овладеят Силистра, това би означавало да задържат и Влашко за шест месеца, а след шест месеца идва зимата, т. е. нови четири месеца, през които в тази страна изобщо не са възможни каквито и да било обсадни операции. Завземането на Силистра би било равнозначно на победа, а един неуспех при Силистра - почти поражение в кампанията...
  От края на април насам русите откривали от време на време огън срещу Силистра от насрещния бряг на Дунава. През май те започнали да строят правилен апрош на големия остров срещу града, близо до дигата, водеща за Калараш, и към 10 май завършили установяването на своите батареи по брега на реката. На 11 май била извършена ожесточена бомбардировка на града, както и пряко обстрелване на северния форт.
  На 19 май са били извършени първите разузнавателни действия срещу Араб-Табиа; големи маси войски били съсредоточени непосредствено отвъд обсега на артилерийските оръдия, а стрелкова верига започнала да се придвижва напред. След кратка канонада Муса паша изпратил на платото отряд башибозуци, който отблъснал стрелците. На 20 май русите предприели нови действия, които изглеждали прекалено внушителни за обикновено разузнаване и недостатъчно внушителни за истинска атака. На 21-и била извършена първата атака срещу Араб-Табиа; подробности липсват, но русите били отблъснати с големи загуби. Нямаме сведения за развоя на събитията чак до 26 май; на разсъмване на 27 май русите отново атакували Араб-Табиа с твърде значителни сили. Три пъти бил възобновяван пристъпът и три пъти атакуващите били от блъснати с огромни загуби. В турските съобщения се говори за 1 500 убити и 3 000 ранени руси, което може би е малко преувеличено, но все пак не е много неправдоподобно. Взел решение да превземе форта а ла Суворов, на другата сутрин Паскевич отново построил своите колони в атака. Клането изглежда е било ужасно; генерал Селван бил убит. Полковник граф Орлов млади умрял, ударен с куршум в окото. Друг полковник бил тежко ранен. Самите руси определят своите загуби на 186 убити и 379 ранени; но това по всяка вероятност не представлява и една трета от действителните им загуби; при количеството войски, което са хвърлили в атака, те са загубили най-малко 2 000 души.
  Правилната обсада на Араб-Табиа несъмнено би могла да завърши за няколко дни, тъй като това укрепление вече почти изпълни своето предназначение и продължителната му отбрана би отслабила прекалено много гарнизона. Но това би означавало и правилна обсада на поне още два форта, а след това и на самия град. На русите са необходими най-малко пет седмици, като се има предвид тяхната небрежност в обсадните действия, за да осъществят това. Затова, ако турците имат достатъчно продоволствие и бойни припаси и ако не се явят никакви непредвидени обстоятелства, крепостта може да се счита в безопасност до началото на юли...