През 1806 година започнала третата Руско-турска война. Още в началото й големи маси от разбунтувани въоръжени селяни и арнаути — преселници от Македония — се стекли към руската Молдавска армия, чиито главнокомандуващи се сменяли почти всяка година. Първият от тях — генерал Михелсон, сформирал от доброволците християнски команди със свои командири. Такава команда бил първи волонтирски конен полк начело с поручик Танас Недялков.
През 1808 година главнокомандуващ бил Прозоровски. Генерал Кутузов бил на служба при него и предложил смел план: да се мине Дунава при Тутракан и на още две места, а българите и егерите да заемат бързо Балкана. Прозоровски не се съгласил и отстранил Кутузов от армията.
През 1809 година главнокомандуващ станал ген. Багратион. На 10 октомври той разбил при Татарица двадесет хилядната армия на силистренския гарнизон, а през 1810 година организирал четири български бойни полкове, наречени Българска земска войска, със свой герб и печат. През пролетта на същата година царят сменил Багратион с граф Каменски, който превзел Силистра, Тутракан и други крепости по Дунава, но разпуснал български те полкове под предлог, че няма ли дисциплина.
През 1811 година главнокомандуващ станал фелдмаршал Кутузов. Той наредил на генерал Турчанинов да запише всички български доброволци в „българска команда... съгласно техния живот и традиции. И да си изберат началници със звание по тяхно желание“. Разделил ги на стотни, зачислил ги на храна и заплата, въоръжил ги с турско трофейно оръжие.
Тези български бойци много под помагали руската армия през 1811 година.
Когато на 22 юни и през септември и октомври Кутузов разгромил турската армия при Русе и я довел до катастрофа, в района на Силистра българската земска войска и казаците водели разузнавателни действия. На 10 октомври генерал Гампер с незначителен отряд прогонил турския гарнизон от Тутракан, а на 11 октомври през нощта донският полковник Луковкин минал Дунава под Силистра с два батальона пехота и два ескадрона конници. В също то време над Силистра минала команда от 138 българи. Те нападнали внезапно пешите турски постове и ги унищожили. По височините се появила кавалерията, а по брега - руската пехота. В Силистренската крепост настанала паника. Българите, посрещнати с викове и огън, бързо се приближили към Тутраканската порта Чаир капия и я превзели. Пръв на крепостта се изкачил българинът Христо. Сражението траяло два часа и половина. Част от турската войска побегнала през Шуменската порта Стамбул капия, а останалите се скрили между хълмовете. С тях бил и самият паша Иликлиоглу. Този ден в десет часа Силистра била превзета за втори път през тази война. И отново изоставена.
През януари 1812 година един отряд минал по замръзналия Дунав при Силистра да тревожи турците. Кутузов бързал да сключи мир, защото Наполеон се готвел за поход срещу Москва. Мирът бил сключен в Букурещ на 16 май 1812 година. Фелдмаршал Кутузов веднага оттеглил войските си от Дунава. Заедно с русите заминали да се бият срещу Наполеон и българските команди от „Земска войска“, предшественик на Българското опълчение от 1877 година.
