Театралното дело във възход
Автор:
Вичо МАРИНОВ
в-к "Силистренска Трибуна"

Изнасяне на пиесата "Златна Мина"

Сезон 1935 - 1936 год.
Театрален самодеен колектив при дружество "Седянка"
Режисьор Вичо Маринов, участват Никола Симеонов, Раличкова, Вичо Маринов, Тодор Костов, Цонка Чаушева, Тоди Коларов и др.

 

  Да се пише изчерпателно за театралната дейност в Силистра в далечното минало е много трудно. Според документ, подписан от Гено Чолаков, тя води началото си от 1870 година, когато е открито и читалището в града. Първата поставена пиеса е „Геновева“. Според този документ театралното дружество е изнесло 15 представления.
  Една част от събраните приходи били за бедните ученици, известни средства били изпратени на Македонското дружество в Цариград. С останалата сума били закупени книги за училището. По-късно се играла и пиесата ..Райна Княгиня“. За една планово организирана театрална дейност обаче в Силистра дълго време не може да се говори.
  През 1909 година в града отново нямаше театър. Поради липса на подходящ салон, външни театрални трупи ни посещаваха много малко. Тези посещения въз будиха у нас желанието да образуваме любителска самодейна група, център на която беше педагогическото училище. Самодейките организираха почти всяка събота литературно-музикални вечеринки, на които се рецитираха стихове, монолози, изнасяха се едноактни пиеси. Тези прояви обаче не задоволяваха културните нужди на гражданството. Затова учителите и учениците-самодейци започнаха да подготвят драми и оперети. Поставиха се пиесите „Силата на мрака“ от Л. Толстой и „Неизвестната“, оперетата „Царският пуяк“ и др.
  Театралната дейност в града не затихна през време на окупацията на Южна Добруджа от чокойска Румъния. Макар и за кратко освободена, през 1918 година в Силистра се възобнови театралната дейност. Поставиха се пиесите „Лудетина“ и „Неизвестната“. Театралната дейност не замря и след втората окупация на града. Пиесите, изнасяни с голям успех от нашите млади самодейци, имаха голямо значение затова, защото поддържаха будно националното чувство на българите. Учреди се любителска театрална група, покровителствувана от българската малцинствена община, наречена „Театрална секция при българското общество“. За нея се нае специално здание. Театърът стана място, където се слушаше българска реч, където се играеха български пиеси.
  Имаше моменти обаче, когато театралната група стана оръдие па реакцията. През 1926 година тя се отказа от покровителството на общината, която се ръководеше от прогресивни хора, и се обособи като „театрална секция“ при женското дружество. Целта беше да се злепостави прогресивната група в Българската община. Но през 1934 година борбата за театъра продължи и завърши с победа на прогресивните дейци. От 1924 до 1940 година на нашата сцена са представени около 60 пиеси, от които 28 български, 5 румънски, 2 сръбски, 7 руски и др. От 1934-1940 г. всеки сезон се изнасяха по 5-6 премиери. Някои от пиесите са играни в Толбухин, Тутракан и други градове.
  1940 година даде нов тласък за развитието на театралното дело в освободена Силистра. Първата проява беше представянето на пиесата „Калин Орела“. Тя бе поставена от Стефан Николаев — първия директор на театъра след освобождението на Южна Добруджа. В нея участвуваха Асен Чапкънов, когото арестуваха от сцената, Вичо Маринов, Мара Железарова, Ат. Мавродиев и др. След това се заредиха една след друга премиерите: „Борбата продължава“, „Чакай ме“, „Светлините на Маяка“, „Хан Татар“, „Свекърва“ и много други. При този нов подем на театралната дейност се почувствува необходимост от подобрение на сценичните условия. Тогава бившият гимнастически салон на Гимназията се превърна в театрален.
  Сега отново силистренският театър е държавен. Ние очакваме от неговия млад колектив вълнуващи постановки, които биха задоволили изискванията и интересите и на най-претенциозната публика. Постановки, които да отразяват неповторимо нашето героично минало и съзидателно настояще.
facebook