Партений Павлович
Автор:
Михаил ГАВАЗОВ
21 Март 2013 г.

Партений Павлович

Един от значимите български книжовници, предшественици на Паисий Хилендарски.

Големият южнославянски и български книжовник Партений Павлов (Павлович) е роден в град Силистра около 1695 година. Отначало завършва гръцко училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Букурещ, където между другите науки изучава и Аристотеловата философия. Задълго откъснат от своята родина, Партений, подобно на Христофор Жефарович, води неспокоен, скитнически живот. Обиколил целия Балкански полуостров и Централна Европа, той се отзовава във Венеция, Флоренция, Неапол, Корфу, Албания, Янина, Охрид, Рилския манастир, София, Ниш, Пловдив, Босна, Далмация, Белград, Виена, Карловци, Крайова, Карлови Вари... Като монах се домогва до различни длъжности, а през 1760 година заема висок пост в православната йерархия - става епископ, помощник на карловацкия архиепископ. Живее до 1760 година. Образован калугер, Партений Павлович е един от първите въз рожденци, подготвили почвата за явяването на Паисий. Неуморна та му обществено-политическа, църковна и книжовна дейност го очертават като виден представител на българи и сърби в героичната им борба за култура и просвета. По своя дълъг и неспокоен път той оставя ред преписки, в които ярко е изразена обичта му към родната духовна култура и омразата му към „неверните агаряни“. Със своето писателско дело се представя като виден общобалкански и най-вече като южнославянски деец. Говорил е девет езика: български, турски, гръцки, немски, италиански, румънски, руски, сръбски, латински. Проявя ва интерес към общата и българ ската история, а в Рилския манастир преписва грамотата на Иван Шишман от 1378 година. Най-значителното произведение на Партений Павлович е неговата „Автобиография“. В нея рисува карти ни от турското робство — безотрадни, изпълнени с ужасите на произвола и безправието. Може да се каже, че с автобиографията си Партений Павлович се явява предшественик на втория наш безсмъртен възрожденец — Софроний Врачански. Политическият идеал на този смел силистренец бил освобождението на българи и сърби от турското подтисничество. Всички надежди за осъществяването на този идеал той свързва с „Московска“ Русия, сигурна опора според него на всички православни християнски народности. Автобиографията на Партений Павлович представлява целенасочен разказ, който въплъщава в себе си една бележита епоха. Той внушава на своите съвреметници: за да се победи, нужни са обединени усилия на всички православни християнски народи и най-вече необходимо е да са единни българи и сърби. Неговите въжделения за единство са актуални и те ни разкриват личността на един голям българин и общобалкански родолюбец. Някои учени с право смятат, че Партений Павлович е един от първите светски писатели в нашата литература. Винаги дълбоко уверен, че свободата на българи и сърби ще дойде от Русия, за прослава на руската държавно-политическа мощ, той написва „Ода за Петър I“. В нея възхвалява победата па Петър I пад шведския крал Карл XII през 1709 година. Авторът вярва, че благодарение на руската помощ ще настъпи спокойствие за всички православни славяни, турски роби, които тачат московците като свои братя и чакат тяхната помощ. Партений Павлович изразява мисли и надежди, които само след полустолетие в Сърбия и след около 100 години в България получават реализация.

facebook