Капитан Георги Мамарчев
Автор:
Б. ИЛИЕВ
в-к "Силистренска трибуна"

капитан Георги Мамарчев

Георги Стойков Мамарчов (Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев) е бил борец против османското владичество и капитан от руската армия. Роден е в Котел и е вуйчо на Георги С. Раковски.

Пръв комендант и пръв кмет на Силистра! От 1829 до 1835 година Силистренската крепост е в руски ръце, докато Турция плати контрибуцията. Седем години градът е притегателен център за свободолюбивите българи, а капитан Георги Мамарчев мечтае за свободата на своя народ. И не само мечтае, но и действува. По примера на руските декабристи и на гръцката „Завера", той търси първенците на българския народ. Идеята за въоръжените, че ти отвън на Раковски, по примера на гарибалдейските полкове, и самобитната идея на Левски за всеобщо въстание, подготвено от революционни комитети, още не са узрели. Георги Мамарчев се свързва с Велчо Джамджията от Търново. Търново е стара столица на България. От Търново трябва да започне въоръжената борба. Велчо Джамджията е събрал и заклел търновските първенци в името на светата борба за българска вяра. Търновските първенци са по-уверени в успеха, щом начело на войските ще бъде прославеният българин – руски капитан Георги Мамарчев Буюклю. Роден в Котел през 1786 година, волентирски командир под командата на генерал Кутузов от руско-турската война през 1806-1812 година. Бил се с Наполеон. После през 1821 г. по време на гръцката завера служил под командата на Ипсиланти. Награден със златна сабя и специално знаме от самия руски император. А сега през Дибичовата война в 1829 г. пръв начело на своята българска команда прехвърлил яките стени на Силистренската крепост. И отново получил високо отличие. Орденът „Света Ана“. Не е обикновен капитан Георги Мамарчев. И денем, и нощем мечтае за свободата на своя на род. Още преди да свърши войната, той мислеше да разпали въстание в Сливенско и по Балкана. И още тогава мислеше да направи Търново столица на освободената българска държава. Но генерал Дибич го арестува и предаде на военен съд в Букурещ. Оправдаха го. И го назначиха комендант на Силистренската крепост. Силистренци го избраха за кмет. Ето този човек ще води войските в битките за българската вяра. И съзаклятниците от „Джамджн Велчовата завера“, събрани зад светите стени на Плаковския манастир, слушат неговия план: – Още сега, преди да си заминат руските войски от Силистра, трябва да вдигнем буната и да обявим Търново, столицата на българската държава, за свободна. Като ударят камбаните на Великден, момчетата на Димитър Софиялията ще навлязат в града и ще бастисат къщата на аяшина и конака, а после заедно с нашите хора ще завземат казармите. Начело на народа ще бъдете вие, първенците. Отец Сергей и отец Теодосий ще благословят оръжие то на първата българска войска. Това оръжие и мунициите трябва да се раздадат вече. Но черен предател изпреварва камбаните и турски аскер бастисва Плаковския манастир. Като мъченици за вярата загиват обесени Велчо Джамджията, Кольо Гайтанджията, Димитър Софиялията, Хаджи Йордан Брадата и Иванаки Йонков. Руската военна униформа респектира турците и те предават капитан Георги Мамарчев на Хюсеин паша във Видин. Той го препраща в Цариград на султана. Пред султана капитан Мамарчев открито назовава причините за бунта и разкрива тежкото положение на българите под турската тирания. Султанът го заточава в Коння, но му връща сабята и му определя пенсия според чина и званието. Скоро заточението в Коння се сменя със заточеиие на остров Самос, владение на котленеца княз Богориди. Князът зорко следи да не избяга знатният му пленник. А пленникът е с достойнство и не приема предложението на гръцките рибари да избяга през морето. Тука на самоския бряг и угасва през 1846 година прославеният победител на Силистренската крепост капитан Георги Мамарчев Буюклю.

facebook