Хигиената на гр. Силистра - Кадастъра
Автор:
Свещ. Козма Ив. Георгиев, в-к „Пробуда”
16 май 1930 г.

План на Силистра 1931 г.

Когато е дума за хигиената на нашия град от значение е и кадастъра. Разширението на улиците и дворовете, даването им право и симетрично направление, построяването на домовете съгласно предписанието на тоя кадастър – всичко това значително повдига хигиената на града. Всеки един от нас добре знае, че при широки улици движението на въздуха става по-свободно и не само вонята и прахтъ но и отровния пушек на автомобилите, днес бързо изчезват. Няма нужда да казваме, че и нещастията значително намаляват. А слънчевата светлина по ефикасно дествува не само на улиците но и в домовете, с една реч кадастъра служи като един вентилатор, създаден не от природата, а от человека. Въпроса за кадастъра на улиците е въпрос на времето и е една необходимост, тъй напр. калдъръма на много от улиците е развален, изобилен с дупки и възвишения, а на места и недовършен. А там гдето няма такива, през есента или в дъждовно време, не може да се влезе от кал. Неще съмнение, че и това е една пречка не само за свободното съобщение но и за хигиената на града, защото неможе да се пази нужната чистота. Ако въпроса за кадастъра на улиците, които сами по себе, засега и оня за дворовете и постройките на къщите, зависи от материалните средства, то и тогава не може да се оправдае бездействието, защото ние знаем ще от българско време, че нашата община е една от най-богатите. Пък и отстъпените на държавата общински имоти, в местността наречена Чаир, дадоха се обратно. Ако се засегне нравствената страна на въпроса, мисля че компетентните лица не могат да се считат оправдани пред обществената съвест, защото и да допуснем, че има желание да се подобри тая или оная улица това става повече в центъра на града и изхожда от икономически съображения. Действително там движението е по голямо. Особено ако свържем туй желание с грижата за хигиената на града, ние ще намериме изоставени много улици които имат нужда от много голяма грижа от колкото ония в центърът. Независимо от това имаме ли някоя улица край града направена поне с тротоар за да може свободно да се минава по нея. Ами какво да се каже за ония улици и къщи построени в квартал Назив? Нито в общината нито в инженерството нямат точни сведения за тях.А те възлизат на повече от 200. Всички са построени твърде на гъсто, много ниски, тай че ако бяха построени от типа на Североамериканските градове, където строежът на къщите се съединяват към улиците една с друга, би се образували коридори, гдето никога не би могло да проникне слънчева светлина. А за проветряването и дума не може да става, защото повечето от тях на дъното са запушени (късъци) и не са прави. Населението в този квартал се стой от муслюмани и християни (българи от селата), хора на черния труд, които за да изкарат насъщния си хляб служат си и с добитък. Такава обстановка както на улиците така и в домовете не може да се доведе до друго заключение, че тук никак не е назърнало окото нито на инжинерната нито на санитарната власт. Нека ми бъде извинено за откровеността. Но ако за тази част на града и да излиза от чернотата на града и респективните лица юридически и да нямат право да упражняват свойта власт и влияние върху къщи без план, то както казахме общината е нравствено длъжна да направи това, даже материално да ги подпомогне, поради тяхната некултурност. Друго тоя огромен квартал съставлява част от града. А когато става дума за кадастъра не трябва да се прави изключение, понеже понятието за него се слива с онова за хигиената на града, която трябва да засегне и богати и сиромаси. Иначе нека бъдем уверени че тоя квартал един ден може да послужи за огнище на някои епидемии.

Улица "Христо Ботев"

По близкато минаре, на снимката в дясно е на несъществуващата вече Тахталъ джамия, а другото на по-заден план, в центъра, е на днешната Куршумлъ джамия.

Свещеник Кузман Георгиев

1870 г - 7 IX 1940 г.

facebook