Силистра е един от най-старите български градове. Той е играл важна роля за културно-националното ни възраждане, а в историята на българското освобождение е заемал винаги първенствуващо място.
В далечното минало Силистра е бил седалище на архиепископ, а през турското робство се е славил с образцово уредените си училища и с добрите си учители Няма документи от които да се види какви български училища е имало преди Възраждането. Но от спомените на владиката в Силистра Партени Павлович можем да допуснем че в тази епоха в града е имало училище.
В края на 18 и началото на 19 век Силистренската крепост е била обект на кържалийски нападения и войната между Русия и Турция. След превземането на крепост та от руските войски в 1828 година, българи от Влашко и Бесарабия се настаняват в опразнените от турците къщи. Броят на придошлите е бил толкова голям, че станало нужда да се построят къщи извън крепостта. По заповед на командуващия руските войски полето в източната част на града било размерено и на него построени къщи. Това място гражданите нарекли "Волната" (строено по воля, свободна Създала се е махала от около 300 къщи). Тази част от града не зависела от градската община. Тя се управлявала самостоятелно със свои първенци-старейшини. С малки изключения населението на "Волната" е било само българи.
Тук, между този чисто български елемент, се породила идеята да се отвори българско народно училище.
Волномахленци въвели помежду си сбирни. Те не искали повече да изпращат децата си в гръцкото училище, което било в града. Голяма част от сбирните отделили за поддържане на училището, което те наскоро открили. През 1851 година (а според Илия Р. Блъсков – 1848 г. за учител бил условен някой си Даскал Тодор, руски възпитаник от с. Тескенджи. Той бил с дървен крак и волниенци го нарекли „Куцият даскал”. За училище служила една стая, отстъпена от родолюбивия българин Панайот Диамандиев. Учениците били изключително от Волната И няколко от близките села и от града. Те били към 50 души.
През време на Кримската воина по заповед на турците Волната била изпразнена и изгорена (1854 година). След изгарянето на Волната голяма част от българите се заселили в града, а друга — в близките села.
Българите били силни. Те започнали решителна борба с гърците, в чиито ръце били училищата. След дълги борби между българи и гърци, най-сетне в 1856 година било открито първото българско училище.
Училището се помещавало в една от килиите в църковния двор. Учениците достигнали до 100 души, а тъй като не е имало никакви чинове и пейки, те сядали направо на земята. При хубаво време обучението ставало на двора. Първият български учител в гр. Силистра е бил Христо Тодоров Шипеков от гр. Котел.
Това положение не можело да трае повече така и след упорити борби гърците били принудени да отстъпят част от училището за българските ученици. Обучението се водело в една и съща стая. На първите чинове седяли българските ученици, а на задните - гръцките. Това е било така докато учителят и на българите, и на гърците е бил един и същ.
Заслуга за отделянето на българското от гръцкото училище е имал учителят Таки Кулев от гр. Русе, учителствувал в Силистра през 1858 - 1860 година.
Разцвет българското училище в Силистра получава при учителстнуването на Тодор Пеев от гр. Етрополе. Пеев владеел много добре френски. Той реорганизирал училището по европейски образец и въвел и трети клас. При него броят на учениците нараснал на 250. Гръцкото училище било затворено. Лично Пеев открил училища и в много села. Всеки празничен ден събирал учителите от селата и устройвал с тях конференции. Неговото родолюбиво чувство било така силно развито, че под негово влияние българското население изгонило гръцкия владика Дионисий. Наклеветен от български чорбаджия, че поддържал връзки с комитите Тодор Пеев избягал от града.
Учителката Евлампия Стоева Векилева от гр. Копривщица през 1869 - 1870 година полага основите на първото девическо училище. Тя решително се бори с предразсъдъците и побеждава.
През 1870 - 1872 година учител в Силистра е бил Сава Илиев Доброплодни. Неговото учителствуване е свързано със създаването на първото театрално дружество, което представило пиесата "Геновева"
До 1860 година учениците са писали на пясък. Едва след тази година започва да се пише на черна дъска с тебешир. Писането с мастило започнало третата година.
И през годините на румънско-чокойската олигархия българските училища в Силистра воюваха за запазване на националната култура и български език.
Борбите за отваряне на първото българско училище
1956 г.
Тодор Радев
Вижте още:
Галерии: