След две години Силистра ще отбележи своята 1900-годишнина като самостоятелно селище. По мнение на ст.н.с.д-р Георги Атанасов градът възниква като военно-опорен пункт, изграден от принцепс Марк Улпий Траян през 106 година. Силистра получава мониципиално право през 169 г. от император Марк Антоний. Освен като военно селище Дуросторум, през вековете, гради своя културен облик.
Още в края на 19 в. музикалният живот в Силистра ангажира вниманието на културната общественост. В началото на 20 в. градът заема достойно място в културния афиш на страната.
През 1909 г. в гр.Силистра се провежда събор на юнашките дружества от крайдунавските градове. Пирин Бояджиев пише, че “повлияни от неговия необикновен успех, двамата учители по музика в града – Петър Бояджиев и Никола Блажев, стават инициатори за свикване на събор-надпяване на хоровете от крайдуновските градове.
По смидетелства на в.”Музикален вестник” от 1910 г. Българският музикален съюз взема решение да организира общ музикален събор в България. Скоро става ясно, че тази идея не може да бъде осъществена и тогава от гр.Силистра идва предложение “да се устрои частичен събор на крайдуновските градове в гр.Русе”. Тази стъпка се оказва също неуспешна.
В края на април 1910 г. П.Бояджиев и Н.Блажев стават инициатори на изпращане писмо до председателите на музикалните дружества от крайдуновските градове с предложение да се свика събор на хоровете в гр.Силистра. В посочения документ четем: “Излишно е да ви излагаме надълго значението на музикалните събори. У нас, дето тъй трудно се крепят певческите хорове, такива взаимни срещи ще освежат музикалния ни живот, ще подтикнат отделните хорове към съревнование и изобщо ще дадат импулс за пои-нитензивна дейност. Въодушевявани от желанието да видим час по-скоро общ в музикален събор, решихме да направим първата стъпка за реализирането на такъв като свикаме в Силистра частичен музикален събор на хоровете от крайдунавските градове.” В писмото се изреждат условията за участие в събора и се уточнява неговия конкурсен характер. Дейците на музикалния съюз одобряват тази инициатива. От съхранените данни личи, че персонални покани са отправени към хоровете от крайдунавските градове Тутракан, Русе, Свищов, Никопол и Оряхово. Покани получават и техните колеги от Плевен, В.Търново и Разград.
Централната преса отделя внимание на събитието: “Уредбата на този събор е една важна стъпка в музикалния ни живот, която ще прояви своето влияние за неговото процъфтяване и напредък.” Видинската преса също приветства предстоящото събитие: “Видинското музикално дружество “Китара” отпътува на 21 май за Силистра, където на 23 т.м. ще се състои първия музикален събор в България, в който ще вземат участие всички хорове -–мъжки и смесени, от всички крайдунавски градове. От приготовлението, което е направил комитетът там, може да се съди, че съборът ще бъде доста импозантен и редко тържество на българската народна музика, която ще бъде застъпена най-много в програмата на концерта.”
През 1929 г. Петър Бояджиев пише в “Родна песен”: “Целият град посрещна възторжено и подслони своите многобройни млади гости – певци, дошли от Тутракан, Русе и Видин. Красивата Дунавска градина не можеше да побере многобройните граждани, дошли да чуят състезаващите се дунавски певци.”
На заглавната страница на официалната програма, разпространена за предстоящото музикално събитие, се открияват четири акцента. Програмата е основният източник на точното и пълно название на проявата – Първи български народен музикален събор на хоровете от крайдунавските градове. На второ място, съборът е иницииран от музикално дружество “Седянка”, чийто председател по това време е д-р Ст.Габровски. Третият сегмент е датата на провеждане на събора – 23 май 1910 г. Пирин Бояджиев пише, че съборът е проведе на 22 май, но това вероятно е техническа грешка. В друг своя труд същият автор посочва, че датата на събора е тази, отбелязана на официалната програма. Програмата за това музикално събитие е приемана като важен елемент от цялата организация и затова тя е отпечатана в печатницата на уважавания силистренец Д.Иванов.
За членове на журито са поканени композитори и диригенти от гр.София – Добри Христов, Николай Ив.Николаев, Павел Щтрос, Н.Абаджиев. Съборът е културно събитие, което по своето значение придобива национален характер. Поради тази причина присъстват
двама мннистри от първото правителство на Александър Малинов /16 януари 1908 – 5 септември 1910 г./ - министърът на народното просвещение Никола Мушанов и министърът на правосъдието Тодор Кръстев.
При огромен интерес от страна на гражданството, в павильона на дуновския парк, в 15.00 ч. на 23 май 1910 г., съборът е открит. На декорираната сцена като фон са поставени върху музикалния ключ три лозунга: “Който пее, зло не мисли”, “Музиката облагородява душите” и “Песента развеселява и утешава”.
Съборът е открит с изпълнението на “Шуми Марица” от участващите 400 хористи. Слово за българската народна песен произнася Добри Христов. Първата част на събора включва свободна програма на отделните хорове. Първи запява мъжкия хор на видинското музикално дружество “Китара” с диригент Ст.Вапорджиев. Този хор изпълнява “Елколе – китка от народни песни”, сътворена от А.Букурещлиев. Смесеният хор от Русенската мъжка гимназия, с диригент Ал.Йорганджиев, изпява “Лиляна – кинтка от народни песни”, обработка на Добри Христов. Мъжкият хор на тутраканското музикално дружество “Гъдулка”, с диригент П.Иванов, се представя с композицията на Адам – “Другари във войската”. Единственият женски хор е този на силистренската девическа прогимназия, с диригент Н.Блажев, който представя “Майчина песен” на К.Машек. Финала на свободната програма е предоставен на мъжкия хор на силистренското музикално дружество “Седянка”, с диригент П.Бояджиев. Силистренският хор изпълнява с
голям успех “Китка от народни песни”, обработка на неговия диригент. Години по-късно за П.Бояджиев е отбелязано: “Малки и слаби сме да пишем за делото на големия български композитор и диригент Петър Бояджиев. Скромен и трудолюбив до крайност. Неговото благородство подкупва и пленява.”
Във втората част на събора продължава свободната програма, като тук са представени нови композиции. Мъжкият хор на видинското музикално дружество “Китара” пее “Другари в армията” от Адам, а след него следва завладяващото изпъленние на мъжкия хор на русенското музикално дружество “Родна песен”, с диригент Ал.Юрганджиев, на “Славянски химн” от Томас. “Звезда вечерница” от Адам се поднася с майсторство от смесения хор на тутраканското музикално дружество “Гъдулка”, с диригент А.Чернев. Следват силистренските изяви на двата хора на музикално дружество “Седянка”, ръководени от П.Бояджиев – мъжкия хор изпълнява народната песен от Силистренско “Стано Станке, стамболчанке” /обработена от П.Бояджиев/, а смесения хор – китка от народни песни “На седянка” от Карел Махан /диригент на първия обществен хор в гр.Силистра през 1894 г./. В тази част на събора самостоятелно се изявяват и два оркестъра на русенската мъжка гимназия – струнен и тамбурашки. Тяхното участие не е отразено в официалната програма.
В “Историческа справка” за създаването и дейността на хор “Седянка”, написана около 1950-1951 г. от Ат.Мавродиев е отбелязано, че песента “Овчар-македонец” /текст Иван Вазов,
музика П.Бояджиев/ овладява цялата публика, “всичко живо като че ли престана да диша и с отворена уста слушаха мелодичната песен, изпълнявана от даровития й солист Ив.Димитров.
В своите спомени Др.Бобчев и Цв.Друмева посочват майсторското изпълнение на “Песента на камбаната” от А.Ромберг. Тази ораторна композиция не е отбелязана в програмата за събора, но П.Бояджиев в статията си, поместена в сп.”Родина”, кн.1 от 1940 г., твърди, че е изпълнявана.
В конкурсната надпревара се представят задължително две песни: смесените хорове – “Каква мома видях, мамо” от Ем.Манолов, а мъжките хорове – “Ганената майка” от Д.Христов. Ярка демонстрация на хоровото изкуство е общото изпълнение на двете песни от всички хористи в края на конкурсната програма.
В своите спомени П.Бояджиев отбелязва: ”Заслужено първенство се даде на големия русенски смесен хор под диригенството на Ал.Юрганджиев, но и всички останали хорове, включително и малкият тутракански хор, направиха отлично впечатление.”
Първата награда – сребърна лира, е отредена за русенския хор “Родна песен”, а втората, с която са удостоени всички останали хорове, е медна лира. По този повод в своя ръкописен труд “Музикалното минало на Русе /1866-1944 г./”, предаден в Института по музикознание, Димитър Сакакушев, участник в първия събор, пояснява, че “партиите на соправи и алти в смесения хор на русенската мъжка гимназия, наброяващ 110 души, са изпълнявани от момчета в прогимназиялния курс. Причината за това е, че хорът пеел
и в черква, а по това време жени не се допускат в църковен хор. Същевременно тенорите и басите са подсилени от възрастни.
В наличната документалистика липсва прецизна информация за класирането на мъжките хорове. Само в.”Свободна воля” /Русе/ поше, че “първа премия е дадена на русенското музикално дружество “Родна песен”. В спомените на участници от Видин пък се твърди, че първа награда за мъжки хор е дадена на музикалонто дружество “Китара” от гр.Видин. На Пирин Бояджиев дължим известието, което не се открива в други документи, че Сашо Попов получава първа награда като цигулар.
Вечерта на конкурсния ден, от 20.00 ч., започва грандиозно градинско увеселение за участниците в събора и гражданството.
След възвръщането на Южна Добруджа към България /7 септември 1940 г./ дейци от музикалното дружество “Седянка” обсъждат възможностите за свикване на втори събор на хоровете от крайдунавските градове. Петко Стайнов подкрепя тази идея, но военновременната обстановка я отлага.
По инициатива на ОНС – гр. Силистра, със съдействието на Комитета за изкуство и култура и с дейната подкрепа на Съюза на музикалните дейци и Съюза на българските композитори, съборът в Силистра е възобновен през 1966 г. Съхравените снимки в първия от трите дни – 10 юни, свидетелстват за тържественост и присъствие на огромно множество от гражданството. На особена почит е единствената жива участничка от първия събор през 1910 г. – певицата от хор седянка Ценка Арнаудова. Тогава се открива и паметна плоча, която по-късно е превърната в първия и единствения паметник на песента.
Първият събор на хоровете от крайдунавските градове в гр.Силистра е истински празник за малкия град. Съборът има безспорен принос за развитието на нашето хорово изкуство. Той се превръща в събитие, което заема заслужено място в музикалната ни култура и допринася за развитието на певческото изкуство. Такива са и първите оценки за него: “Съборът излезе величествена манифестация на народния музикален гений… Прави чест на силистренци, задето първи те понесоха на плещите си музикалния събор. Историята на музиката ще отбележи в страниците си един безспорен актив на тоя тъй забравен, но затова тъй хубав и образцов град.” 25 Авторитетът, който придобива събора, по-късно ще го превърне в международна културна проява.
