Да се обединим - Един вестник ни стига!
Автор:
в-к "Пробуда"
май 1930 г.

 

5 май 1930 г.
  Изведнъж в нашия малък и сиромашки градец започват да излизат три български вестници. -Знае се кои са те: “Трибуна” пренесена от Констанца, “Дума” и “Пробуда”. Тези вестници се печатат в една и съща печатница, говорят за една и съща работа, пращат се на едни и същи хора и се преструват, че не се виждат и чуват един друг. Също би се оправдало съществуванието и на трите едновременно, че има нужда от един местен вестник, който да съобщава и разяснява съ­битията от всекидневния живот, това е вън от всяко съмнение, но защо да не е един, а да с три едновременно? А тези вестни­ци изнемогват и от липса на средства, и от хора да ги списват. Прегледаме ли самите вест­ници, ще видим, че едни от тях се изписват от единия до другия край от един и същ човек и то подписан под всяка статия, като не се чувствува неудобството от това. По отношение на спис­ването, страдат и трите макар и да не е в еднакъв размер, но важното е, че страдат. До къде и до кога ще продължи това, не е потребен пророчески дар, за да се предскаже. Чувствуват и виждат това хората и от  трите вестници, но  в никого няма смелост заговори пръв. И ще продължават да изнемогват до като постепенно угаснат под тежестта на еднакви грехове. А имаме повелителен дълг  да държим будно вниманието на българското население сега, когато се уреждат съдбините му за продължителни бъднини, а това бихме могли да сторим само чрез вестника.
  А имаме всички условия, за да уредим един добре издържан в всяко отношение местен вестник, който би могъл да бъде и верен тълкувател на тъй изо­билните събития, и добър съветник на мислещите хора в окръ­га, и правилно да насочва дейст­вията на еднородците ни, и знаме, около което би могли да се групират всички българи в името на светите си културни интереси. Какво ни трябва да създадем то­зи желан, вероятно, от мнозина вестник? Трябва ни онова, което най малко сме проявили в досе­гашната си дейност: требва ни смелост да признаем слабостите си, требва ни повече култура да победим недъзите си, требва ни дисциплина да се наредим с ред­ниците и заработим с безкористието на апостолите за доброто на много изстрадалия български селянин в Добруджа. И от това много, което липсва на хората около тукашните български вестници допущаме, че има нещо запазено дълбочината на душите им и „Пробуда” им отправя зов в името на светите интереси на българското племе, да се съберат и обсъдят въпроса за единен вестник. Принципни различия не съществуват и не е изключена възможността да се достигне до желаното разбирателство. Да направим усилие с вяра в добрия край.
  
  16 май 1930 г.
  В предния брой на вестника ние изказахме негодуването си от факта, че в нашия малък и осиротял град излизат три български вестника едновременно. Ние намираме този за срамен този факт за каузата, на която уж искат да служат и трите вестника едновременно, и отправихме зов към хората, които стоят начело на тези вестници да влязат в разбирателство и премахнат това срамно положение, като се обединят около един вестник. Ние вече виждахме близкото осъществяване на тази идея, защото, „Дума”, единият от съществуващите вестници изяви съгласието си, а не се съмнявахме, че и трибуна ще направи същото, защото искрено се въодушевява от желанието да служи за една свидна идея – защита преди всичко на културните нужди на българското малцинство. До като обсъждахме близкото осъществяване на желаното от мнозина обединение около един вестник в името на българското малцинство в окръга ни, ние сме изненадани от нов срамен факт.
  Вестник „Наш Глас”, който беше спрял преди повече от шест месеца, без да обясни на читателите си причините за това, и не даваше никакви признаци за живот, за крайна изненада и за нас, и за всички добри българи от окръга излиза и заявява намеренията си да продължи да излиза в името на същите интереси, които се кълнат и излизащите вече вестници. Това ние наричаме срамен факт, защото с нищо не би могло да се мотивира излизането на ще един вестник. Би могло да се оправдае излизането на нов вестник само, ако хората около този вестник биха имали да кажат нещо ново на българското малцинство или да го кажат в по друг тон и то, ако не са могли да го кажат съществуващите вече вестници. А се знае, редактора на „Наш Глас” не е почувствал нужда през дългите шест месеца да се изкаже публично нито по един от многото въпроси, които са интересували българското малцинство. Нямаше нито един от съществуващите вестници  да му откаже гостоприемство, ако той би потърсил такова, обаче той не е отишъл нито при един. И изведнъж да започне да издава наново един вестник, от който не се чувства абсолютно никаква нужда при съществуващите вече български вестници. А и той не е дал никакви доказателства, че чувства нужда от свой вестник чрез който да говори на българското малцинство в окръга или дори в Добруджа. Защо тогава ще трябва да се отегчава и без това мъчителното положение на българския вестник тук? Или хората, които ще трябва да дават пример на разбирателство и примирение, ще вирят високо байряка на раздорите и разединението? Редактора на „Наш Глас” като член от настоятелството на българското общество, би трябвало да даде пример на разбирателство и обединение, като се помъчеше да тури в изпълнение една от големите задачи на българското общество, да обединява всички дейни елементи в името на българските културни нужди. Добър повод  за това му даваше зова на нашия вестник за обединение, от който можеше да се възползва като вземеше инициативата в свои ръце, от името на настоятелството и да влезеше в разбирателство с хората около съществуващите вестници и да направи обединението свое дело. Там той можеше да внесе своите разбирания по въпроса как да се списва един местен вестник, ако имаше наистина свои ясно формулирани разбирания. И ако не може да се постигне разбирателство и обединение и не би се създал желания един вестник за нашия край, след като настоятелството положи всички усилия в името на авторитета и на българското общество в града, тогава само оправдано би било за него да вдига байряка за още един вестник. Сега когато той се явява изневиделица, оправдани са подозренията, че ще бъде проводник на интереси, които далеч не могат да бъдат такива на българското общество, от името на което ще иска да говори.
  Място за много български вестници в нашия край няма! Има нужда от един и такъв не може да бъде нито един от съществуващите, най малко такъв може да бъде възкръсналия „Наш Глас”. Такъв ще бъде оня, който излезе от обединените усилия на всички, които днес правят усилия да пишат български вестник. Ако настоятеля не пожела да се възползва от нашия зов за обединение, ние още по високо ще зовем за обединение, ония които искат безкористно да служат на едно свято дело.
facebook