Методи Божинов
Автор:
В-к „Подем”
1941 г.

Методи Божинов

Един крайно скромен и безпретенциозен човек.
И той е син на българското село, роден на 20 юни 1867 г. Първоначалното си образование е добил в родното си село Крива-бара и в Лом. След това е следвал Лом­ската гимназия, а завършва в Габрово в Априловската гимназия. Предпочел науката пред имота, той приема да следва в Софийския университет, чийто физико- математически  факултет завършва през 1892 год. Учителската си кари­ера започва във Враца като учител и директор на тамошната гимназия. След това бива повишен за окр. училищен инспектор в Трън, откъдето бива преназначен в Силистра през 1898 г. След закриването на силистренския окръг той бива назначен за учител при педагогическото училище, където служи до 1913 г. Цели 15 години М. Божинов работи в Силис­тра, където остава най-добри спомени на строг, но справедлив учител. Той взема участие в Балканска­та война, а в самия ден на румънската окупация успява да избяга от Силистра и да отнесе владишката коро­на и патерицата на последния гръцки владика в Силистра. Те са представлявали голяма стойност. Църковното на­стоятелство, което натоварило Божинова с тази задача е имало състав: Матей Рибаров, Ив. Бакалов, Рада Андреева, дядо Кънчо и М. Божинов. Отвличането на короната и патерицата е било цяла одисея, която е щяла да коства и изгубването на ценностите - да се хвърлят в Дунава, нежели да попаднат в румънски ръце ! Защото румънците, окупирайки Силистра, спират движението по целия Дунав, заемат и централната ни ж. п. линия и всяка връзка с София е била осуетена. Въпреки всичко упоритият българин успява най­-сетне да се добере до София, където срещу разписка предава короната и патерицата на проф. Б. Филов, който по него време е бил директор на Етнографския музей в Со­фия, връщането, обаче, от София също е било много тежко, и най-после, през Пловдив - Ст. Загора - Русе - Галац - Браила - Тутракан, той успява да се вър­не в Силистра, арестуван и разтакван от румънските власти. Комендантът майор Чавов е искал да представи Бо­жинов за награда, но последният го е отклонил от това. (Б. Р. - По наши сведения, поп Енчо пък е занесъл в Русе златни съдове от силистренската църква - подарък от Русия, направен, още в 1828 г. Не е ли време нашата църква да ги поиска от Русенската?) М. Божинов е един от основателите на силистренската популярна банка през 1911 г. и е неин пръв подпредседател.
Учебната 1913-14 год. го сварва вече като учител в Русенската м. гимназия, където се преселва семейство­то му. На 15 IX 1927 той се уволнява по пределна възраст, успявайки да даде на всички свои деца висше обра­зование. Награден е с орден за гражданска заслуга IV ст. По време на юбилея на педагогическото у-ще в Силистра на 1 X 1941 г. гражданството и учащите му устроиха сър­дечни овации. Неговите лекции по астрономия и извънучилищната му дейност, в кръга на службата, са оставили още неизличими спомени. Г-н Божинов е известен със своята необикновена семейна привързаност. Оптимистичният характер на г. Божинов се е отразил и на неговото здраве и бодрата му стъпка, които го правят все още млад, въпреки 75-те години, които носи на плещите си. По убеждение е бил винаги демократ и в Русе е вземал дейно участие в демократическата партия и демократически сговор Ляпчев). За стария учител е имало само една върховна повеля - нацията, отечеството. Той е баща на редактора на в-к "Подем". Понастоящем живее в Русе. Методи Божинов е един от редките дългогодишни учи­тели в Силистра.

facebook