Един от стълбовете на нашето училищно и културно дело, безспорно бе покойният мил и незабравим Цвятко Железаров. Неговият благ и приветлив характер остана незаличим спомен в града ни. А неговото сърце - бе златно!
   Той е роден на 1.ХII 1874 г. в Силистра. Завършил е историко - филологическия факултет при софийския университет, след което за­почва учителствуването си в Силистра. Трябва да отбележим, че и той е възпитаник на силистренското педагогическо училище. До 1927 г. той е директор на смесена­та българска гимназия в Си­листра, а през  1927- 1930 г. той е директор на българската мъжка гимназия в Добрич.
   На 9 януари 1933 г. Цвят­ко Железаров издъхна, пак с усмивка на уста, в една букурещка клиника, боледу­вайки от сърце. Силистра рядко тържествено е изпра­щала покойник до вечното му жилище, както своя любим Цвятко Желязаров.
   Трудът, работата и честността - ето цялата био­графия на бай Цвятко, украсена с неговия вечно засмян, шеговит, духовит и находчив характер. Широко сла­вянско сърце имаше този заслужил българин, който ни­кога не подви врат на румънците! Той сложи началото на ученическата любителска театрална трупа, а впослед­ствие и на градската. Той взе инициативата за създаване и на дамската секция при българското културно обще­ство в Силистра.
Когато предугади, че румънците ще настанят свои учители в българките гимназии, под формата на "учи­тели за чужди езици", той избърза да преброди Букурещ и Бесарабия и успя да намери такива учители, но не румънци... Когато всички го съветваха да се лекува, той от­говаряше „здрав съм аз'' и неотлъчно бдеше над дълга и работата си. Работата! И той умря като войник на поста и службата си.
   Добър, много добър беше покойния бай Цвятко. Той и неговото семейство са едно най-вярно въплъщение на "силистренския тип".