Един от стълбовете на нашето училищно и културно дело, безспорно бе покойният мил и незабравим Цвятко Железаров. Неговият благ и приветлив характер остана незаличим спомен в града ни. А неговото сърце - бе златно!
Той е роден на 1.ХII 1874 г. в Силистра. Завършил е историко - филологическия факултет при софийския университет, след което започва учителствуването си в Силистра. Трябва да отбележим, че и той е възпитаник на силистренското педагогическо училище. До 1927 г. той е директор на смесената българска гимназия в Силистра, а през 1927- 1930 г. той е директор на българската мъжка гимназия в Добрич.
На 9 януари 1933 г. Цвятко Железаров издъхна, пак с усмивка на уста, в една букурещка клиника, боледувайки от сърце. Силистра рядко тържествено е изпращала покойник до вечното му жилище, както своя любим Цвятко Желязаров.
Трудът, работата и честността - ето цялата биография на бай Цвятко, украсена с неговия вечно засмян, шеговит, духовит и находчив характер. Широко славянско сърце имаше този заслужил българин, който никога не подви врат на румънците! Той сложи началото на ученическата любителска театрална трупа, а впоследствие и на градската. Той взе инициативата за създаване и на дамската секция при българското културно общество в Силистра.
Когато предугади, че румънците ще настанят свои учители в българките гимназии, под формата на "учители за чужди езици", той избърза да преброди Букурещ и Бесарабия и успя да намери такива учители, но не румънци... Когато всички го съветваха да се лекува, той отговаряше „здрав съм аз'' и неотлъчно бдеше над дълга и работата си. Работата! И той умря като войник на поста и службата си.
Добър, много добър беше покойния бай Цвятко. Той и неговото семейство са едно най-вярно въплъщение на "силистренския тип".
Цвятко Железаров
1941 г.

Цвятко Железаров
Вижте още:
Галерии: