Свещеник Кузман Георгиев
Автор:
Свещ. Я. Бъчваров
1 януари 1942 г.

Свещеник Кузман Георгиев

1870 г - 7 IX 1940 г.

Свещеник Кузман Георгиев е роден през 1870 г. в гр. Прилеп. Първоначалното си образование, получава в родния си град. Учи и в градовете Битоля и Охрид. След това заминава да про­дължи образованието си в Киевската духовна академия. Там следва две години. За върнал се в родния си град той учителства няколко го­дини, след което заминава в Цариград, където бива ръкоположен за свещеник. Като учител и свещеник, заедно с първите македонски дейци, той развива усилена револю­ционна дейност, за която бива зорко следен и най-после принуден от сръбските влас­ти да напусне родния си град и Македония. Идвайки в свободна България, младият още свещ. Кузман бива изпратен в 1896 год. от тогавашния Доростоло-Червенски митрополит Григорий Нeмцов за свещеник в гр. Силистра. В Силистра той е служил цeли 44 години, 27 от които под чуждо робство. Каква безгра­нична мъка и голяма болка е изпитвал в душата си свещ. Кузман, когато му е било на­ложено да слу­жи в българ­ски храм на чуждия и неблагозвучен език на поробителя.

С риск да бъде руган, тормозен и наказван дори, свещ. Кузман тайно е отивал по домовете на, своитe братя българи и на негови енориаши, за да им извършва религиозни служби на роден език, за да подър­жа в тях духа и вярата в идващата свобода и възкресе­нието на правдата.

—„Нашит скоро ще дойдат! Непременно ще дойдат" — винаги е казвал той на своите братя.
Но тайни и неведоми сa пътищата на Божия промисъл и воля Неизвестни сa дните на човешкия живот и съдба. Тъкмо когато скромният божи служител се готвеше да посрещне славните български войски и ПЪРВИЯТ български владика, за да ги приветства просълзен от безгранична радост и неповторимо вълне­ние с "добре дошли" той склопи очи, преди да види свободата, за която толкова жадува и работи. Недовършена е останала и неговата реч, с която мислил да посрещне и приветства освободителите.
Ето и някои мисли от не­довършената реч. Като говори отначало в речта си, че често пъти народите падат под чуждо робство вследствие разс­лабени нрави, безверие и гре­шки на своите водачи, като напомня за 500 годишното ни робство и окупацията на Южна Добруджа, той продължава: "В културно, стопанско и икономическо отношение ни се наложи голямо ограничение. Като народностно малцинст­во не бяхме третирани нарав­но с другите малцинства" Обещания ни се даваха много, но не се изпълняваха. При това към нас се отнасяха с голямо недоверие и подозрение, макар и многократно да се опитвахме да докажем, че ние сме мирни, послушни и лоялни граждани. Освен това нас често ни рисуваха като народ жесток, див, прост, с дебела глава, обстоятелство, което засягаше нашата народна чест и достойнство, макар че ние българите им да­дохме, нашата азбука и нашата църковна литература с която румъните си служиха до вчера. Такова беше нашето положение през този период...
— Братя, нашето търпение, прозорливостта, миролюбието и мъдростта на Негово В. Бълг. Цар Борис III — ето добродетелите, които удовле­твориха Божието Правосъдие и милостта Господна се проя­ви над нас. Днес братя мои, мога да ви съобщя тази блага вест, че ние не сме вече роби, а свободни и да поздравя с добре дошли нашите гости...
— Сега нека да дадем слава на Бога за станалото й да кажем: ...
Така завършва недовършена­та реч на добрия свещ. Кузман Георгиев. Така, като че ли остана недовършен, неизминат докрай и неговият жизнен път. Прокуден от легендарна поробена Македо­ния, умира пак в поробена още Добруджа само няколко дни преди нейната свобода.
Но все пак той умря на поста си като самоотвержен войн Христов и на скъпата Родина. В предсмъртния си час, може би, той дочу тро­пота на славната българска конница, плющенето на хилядите знамена на свободата и ехото на нестихващото "ура" Добруджа и Македония са вече свободни. България е велика и обединена, те никога няма да забравят достойните свои чада!

facebook