Аспарух Айдемирски
Автор:
в-к „Подем”
15 май 1942 г.

Аспарух Айдемирски

Аспарух АЙДЕМИРСКИ, адвокат в София, е роден в околийския център на Добруджа, с. Аккадънлар. Живял и отрасъл в Силистра, той завършва педагогическото училище. През 1913 год. като студент в София, е свикал първото събрание на емигрантите от Северна и Южна Добруджа и на това събрание е би­ла основана добруджанската органи­зация. Бил е дълги години редактор на официалния неин орган в. "Добруджа" и председател на орга­низацията, При окупирането на До­бруджа от нашите войски през септември 1940 год., бе назначен за съветник на генерал- управителя на Добруджа, ген, Попов.
Толкова и тъй би написал сухо всеки за един човек, който въоб­ще не позволява да се говори за него. Едва ли добруджанската емиграция и организация познава по-деен и неуморим деятел от Айдемирски. Лишаващ се от елементарните средства за преживяване, пренебрег­вайки много често професионалните си интереси, той броди непрекъснато по границата, от село на село, от човек на човек. Той не обичаше и не обича шума, не искаше да му се пише и повтаря често името, ста­рателно отбягваше журналистите и вестникарските интервюта или до­писки.
Истински, апостолски, чисто по революционен метод, той бродеше сам, изненадваше, а когато тряб­ваше свикваше тайни конференции. На конгресите той не беше на три­буната или на първите редици. Сто­еше някъде в "западните редове", наблюдаваше, претегляше: но когато станеше нужда, неговото участие ре­шаваше,
Авторитетът на Айдемирски израсна по достойнство и заслуга. За конкуренция и съревнование не мо­жеше да става реч. Винаги отстъпчив в формите — за това пък упорит в решенията и делата — той знаеше кому и как да даде место и преднина. Той умееше да се справя и с нелегалните, в жи­вота и характера на които се бе от­разила дълбоко конспиративната дейност.
Той търсеше и подбираше дейци и ги пускаше пред себе си като „луди коне“. Малцината избрани той обичаше бащински и ги готвеше рев­ниво за делото.
Безукорно честен, лишен от всякакво чувство за алчност или възмездие, никога не платен — дори когато правеше заеми — той израстна като стожер на емиграцията и организацията.
Вътре в нея Аспарух Айдемирски стигна и остана в положението на колос, неоспоримият водач и двигател на добруджанското дви­жение.
Докато Д-р Пенаков бе натоварен с външнополитическия сектор, а Ангел Стоянов с вътрешно — общественото представителство, синът на Аккадънлар и Силистра — обичаният и уважаван Аспарух, остана формалният и фактически лост на легалната и нелегална борба.

Две имена са свързани навеки: Добруджа и Айдемирски!

facebook