Лош навик е да не свеждаме глава НАДОЛУ и да затваряме очи пред ценните заслуги на хора, които се губят в множеството и особено в скромността си. Ще направим опит да се отклоним от това правило.

Думата ни е за г. Диоген Вичев, или както е известен на всички ни: "бай Диоген"

Ето един човек, който заслужава пълна адмирация и който може да служи за пример на изключителна преданост към читалищното дело.

Роден е на 14 февруари, 1874 г. в гр. Силистра. Образованието си първоначално и средно педагогическо — е получил в родния си град; учил е и младшия курс на Военното на Н. В. училище. До 1907 год. е чиновничествувал при различни ведомства. След тази година до днес, той служи, с редки прекъсвания, само на българската книга, на читалището. До първата рум. окупация, 1913 г., е бил библиотекар на

Силистренското градско читалище. От 1916 до 1917 г. бил чиновник в книгоиздателството на Провадалиев. През време на робството, второто идване на рум. владичество, в началото като училищен, а от 1929 год. до днес служи като библиотекар на читалището Доростол“.

Като такъв, той изпълнява задачата си, както малцина библиотекари. Служи всеотдайно Светът за него се включва само в рафтовете и книгите. Неговите радости са грижите които полага за уредбата на библиотеката, читалнята и проучването на книгите им.

Няма книга, чието съдържание той да не знае. А те са над 12 000 тома! Поискате ли му материал, по какъвто и да е въпрос, той с математическа точност ще ви посочи рафта на съответната книга.

През време на робството, когато читалището бе преследвано и разтурвано, той с риск на живота си, на гърб пренася и кри, по тавани и мази, любимите му книги. След закрепването на читалището, бай Диоген, с особена ревност издирваше и събираше пръснатите, тук-таме, читалищни книги. Детска радост се четеше по лицето му при всяка намерена или донесена книга. Голямата част на книгите и своята днескашна приветливост, читалището. "Доростол" дължи на скромния до свенливост и обичания от всички ни бай Диоген.