Обсадата на Силистра пo време на Кримската война.
Автор:
Слушател, В-к „Пробуда”
11 април 1931 г.

Предаване на Силистра на Руската армия 1829 год.

В дъното, в ляво, се вижда разрушената южна крепостна стена.
Гравюра от Н. Путилов. Оригиналът се намира в Ермитажа

На 5 април 1931 г. дамската секция уреди втора лекция за своите членки говори г. Тодор Бахнев на тема: Обсадата на Силистра през време на Кримската война.

   Лектора направи кратък преглед за причините на продължителните войни между Русия и Турция, като спомена, че първоначално те за Русия са били войни за разширение и главно за достигане и завладяване бреговете на Черно море. По късно, когато войните се пренасят на Балканския полуостров, те стават истински завоевателни, като първоначално тази тенденция се маскира от Екатерина Велика с проекта й за възстановяване на Византийската империя, по-късно под формата на защита на православното християнско население, а в най-ново време за защита на славянството. Така неусетно лектора дойде до войната от 1854 година, известна в историята под името Кримска война, и как за повод на нея послужва отказа на Турция, да даде писмено доказателство на Русия, че я признава за едничка защитница на православното население в турската империя. Този отказ Русия смята за оскърбителен, толкоз по вече, че такива доказателства вече били дадени на Франция, като защитница на католическото население, и войната започва. Руският главнокомандващ Фелдмаршал Паскеевич преминава през Молдова и се отзовава по бреговете на Дунава. На много места руските войски преминават Дунава и навлизат дълбоко в Добруджа, но не могат да напредват, защото ги спира Силистра, която в онова време е била първостепенна крепост. Обградена с яка каменна стена и широк ров, който се пълнел с вода, и околните височини, които представлявали за онова време естествени крепости, Силистра е представлявала мъчно превзимаема твърдина. Русите свободно преминали Дунава, защото турците не правили усилия да ги спрат и големите сражения се водили около крепостта „Араб табия" югоизточно от Силистра. Русите правили големи усилия за превземането на крепостта и дали много жертви, но не успели. В местното население и до сега се разказва, че русите длъжали неуспеха си на предателство, което се извършило от висш офицер, когото в последни дни открили и наказали, като му наляли в устата
та разтопено злато, но крепостта все пак не превзели, защото скоро станало нужда да се върнат.
   През всичкото време докато траяла обсадата на Силистра, руското командуване на войските е влязло в широка връзка с българското население от околните села, като целели да организират и въоръжат помощни за себе отряди, които изпълнявали главно разузнавателна служба. Българското население, винаги доверчиво към руските войски, не се е поколебало и сега да се тури в услуга на руското командуване.
   Градското българско население е живяло вън от крепостта в местността „Волната“, обаче при започване на обсадата то се е прибрало в града и е живяло в здраво изградените подземия, каквито е имало на много места из града, някои от които бяха доскоро запазени. През това време "Волната
е била изгорена и вече не се е подновила та една част °т българското население е останало да живее в града, а другата се е пръснала из околните села, някой от които са били опразнени.
   Руските войски е требвало набързо да се оттеглят от тези места, защото войната се пенесла на Кримския полуостров около крепостта „Севастопол“, където в помощ на Турция идват Англия и Франция. С отгелюването на руските войски и една част от селското българско население е требвало да замине с Руската войска. То е достигнало до Басарабия, където се е установило за известно време, но не е могло да свикне с доброволното си изгнаничество и скоро се е завърнало в огнищата си, като е получило и опрощение от турското правителство за указаните услуги на руските войска
   Лекторът завърши с това, като каза, че Русия е била бита в Крим, а в мирната конференция станала в Париж през 1857 година е загубила и територии и права за намеса за в полза на православните християни в турската империя.
   Лекцията бе добре посетена и то не само от членките на Дамската секция, но и от мнозина мъже. Изслушана бе с голямо внимание и възбуди жив интерес всред всички. Добре би било г-н Бахнев по честичко да разкрива странични из близкото и по далечно наше минало, което той добре познава и умее да разказва.
 
facebook