Оживен център на периодичния печат
Автор:
в-к "Силистренска Трибуна"

  Непосредствено след Освобождението Силистра става център на добруджанския периодичен печат. От 1880 до 1912 година тук излизат „Телеграф“, „Време“, „Зора“, „Кавал“, „Свободна България“ (с притурка „Велий свят“), „Самозащита“, „Вила“, „Народно училище“, „Дели орман“, „Добруджа“, „Делиорманска трибуна“.

  Много от тези вестници са независими от политическите организации в страната и защитават интересите на трудещите се. Вестник „Делиорманска трибуна“, бр. 7 от 1909 г. например пише: „Научаваме се, че напоследък мнозина земеделци от селата в околията се готвели за път към Америка. От с. Ветрен около 15 души щели да заминават тия дни. Емигрирането на нашите селяни, по дух твърде привързани към педята си земя, въпреки всичко продължава. Постоянните съобщения за лишенията, на които са подложени българите и изобщо всички емигранти в Америка, не плашат като че ли тия хора, тикани от несносната мизерия.“
  През 1912 година в града ни започва да излиза местен независим вестник „Мизия“. На неговите страници намират място новини, стопански съвети, съдебни обяви и търговски реклами.
  През време на окупацията на Южна Добруджа от чокойска Румъния българският периодичен печат в Силистра не замира. През 1927 година започва да излиза вестник „Нов глас“, седмичен независим политико-обществен вестник, по-късно преименуван „Наш глас“. В началото негов главен редактор бил Вл. Митиков, а от бр. 13 - Йордан К. Лефтеров. Вестникът изнасял факти из живота на добруджанци, подложени на жесток полицейски терор от румънските власти и безчинствуващите цинцари. Вестникът обаче ратува за организиране на българското население в самостоятелна политическа организация, в малцинствена (миноритарна) партия, без оглед на класовите му интереси.
  От 1930 до 1937 година в нашия град се печата вестник „Правда“. Излизането му започва като частна инициатива, подета от група учители. Съобразявайки се с румънските закони, той изнася на показ беззаконията, които се вършат в Южна Добруджа, бори се за зачитане на българския език във всички училища и църкви в Добруджа.
Наред с този вестник през същия период излиза и „Пробуда“, орган на миноритарната българска буржоазия „за политика и обществени знания“. И действително „Пробуда“ е бил вестник за политика. Ето какво се изнася в броя от 17 април 1937 година по повод на големия Доростолски процес: „Правителството (румънското — б. а. ) със своята прибързана мярка създаде трибуна на комунистическите доктринери да проповядват открито, под защитата на войската и на съда, като има грижата да привлече около 1 000 слушатели, пред които се развиха обстойно принципите на истинското социалистическо движение... Следователно правителството заслужава да бъде поздравено за добрите резултати от взетите мерки.“
  Наред с тези вестници през 1934 година в Силистра започва да се издава и чисто революционният, антифашистки, прогресивен вестник „Светлина“, защитник на интересите на добруджанската работническа класа. Обявен като независим, той бил фактически легален орган на Партията и на Добруджанската революционна организация. Той разяснявал политическото положение в Румъния, съседните страни и света от класови позиции и се борел за интересите на добруджанското трудово население. Негов главен редактор бил Велико Великов, член на Партията. Първият брои на вестника излиза на 1 август 1934 година. След десетия брой е спрян от румънските власти. През 1940 година излиза последният му, единадесети юбилеен брой.
  След присъединяването на Южна Добруджа към България, в града ни започва да се печати вестник „Подем“, орган на градската община и на общогражданския комитет, с ярко изразен реакционен и фашистки характер, сипещ хули и клевети върху всичко честно в Добруджа, срещу СССР и прогресивните сили в света, словославящ фашизма, фашистка България, хитлерова Германия. Последният му 191 бр. излиза на 8 септември 1944, когато властта е вече в ръцете на народа и силистренци тържествено посрещат Червената армия.
  Наред с вестниците, издавани в Силистра в периода от Освобождението до 1913 година, тук излизат и списанията „Мисъл“, „Народно училище“, „Детинска почивка“, „Детска радост“, „Кавал“ и др.
 
Материалът е написан по данни от личния архив на Богдан КРАЕВ
facebook