Освобожденията на Силистра - Историческите факти
Автор:
Драгомир Божинов, В-к „Подем”
22 август 1941 г.

Посрещането на Българската армия в Силистра

1 октомври 1940 г.

  На 10 февруари 1878 г. Силистра бе освободена от турското робство.
На 28. юни 1913 г. Силист­ра бе окупирана от Румъния, в момент, когато България воюваше на три фронта срещу турци, сърби, гърци и черно­горци.
 На 9. септември 1916 г. Силистра бе завзета от побе­доносните български войски, които шестваха победоносно във влашко и Добруджа.
 На 7 май 1918 г. в Букурещ бе сключен мир между силите от Централния съюз и Румъния. България получи истинската Южна Добруджа (линията Расово-Кубадин-Мангалия), като за Северна Доб­руджа се образува кондоминиум. След като Австро-Унгария и Турция се отказаха от кондоминиалните си права, вла­дението на Северна Добруджа оста­на между България и Германия.
 Румъния, обаче, се възползу­ва отново от победата на силите от Съглашението, и въпреки подкрепата, която ни се даде от С. А. С. Щати и Ита­лия, румъните успяха повторно да завладеят Южна Добруджа, през м. декември 1918 г.
 От тогава до 1 октомври 1940 г. Силистра бе в тъмно робство. Цели 22 години красивият и културен български град — духовната столица на Южна Добруджа, бе подложен на гонения, тормоз и асими­лация.
 Но, не би! Силистра не изме­ни, не се подаде. Елате и я вижте: все тъй свежа, бодра, тиха, културна — чисто бъл­гарска!
Нещо повече: никакъв материален, духовен, морален и какъвто да е белег няма, който да ви подскаже, че тука никога е било чуждо, румънско!
 Тъй горда, българска е старопрестолната дунавска краса­вица Силистра.
 Ала, една жива рана тежи върху снагата и душата й. От излекуването на тази рана не зависи само спокойствието, водоснабдяването и жизнения хинтерланд на Силистра — не! От излекуването на тази рана ще зависят отноше­нията на две твърде големи държави, обречени на общи интереси и взаимност. Голямата радост от първата годиш­нина на Силистра, на 1. октомври т. г., остава помрачена от едно но... и ние никога не ще престанем да бием тревога, Това е нашият парк, синовен дълг. Това НО е нашето живо, неприятно осезание. Това НО е ахилесовата пета на Силистра, върната законно и справедливо на държа­вата ни, но с продрана от болка душа...

facebook