В следващите няколко реда ще се постарая, в общи чер­ти да разгледам дейността на силистренци, по отношение на физическото им възпитание, при все че ще е трудно да направя това на късо, тъй като въпросът обхваща една дългогодишна и плодородна дейност.
 Силистренци още в мина­лото столетие, в стремежа си да се развият интелектуално и морално, са имали предвид думите на Платона, че „не требва да се упражнява душа­та, без да се упражнява и тялото" и за това са направили всичко възможно да си създадат организации за физи­ческо възпитание, които са били тогава застъпени.
 Така, те през 1898 год. успяват да създадат един клон на родолюбивата гим­настическа организация „Юнакъ“, наименувана „Доростолски юнак“.
 Привърженици на телесното възпитание в Силистра е имало много. За това органи­зацията се е засилила много бързо и като резултат, по чувствала се е нужда, да се изпрати тук един от 10-те души гимнастици - швейцарци, повикани от тогавашното ни правителство, за нуждите на физическо възпи­тателното ни дело.
   За щастие, в Силистра е бил изпратен Луи Айер, който със своята енергия и такт е оставил незаличими юнашки резултати и спомени в голямото число наши граждани - юнаци. Неуморим учител - Луи Айер е издигнал клонът „Доростолски юнак" до завидно положение и можем да кажем, че е станал един от най-прочутите в България със своята дисциплина и смели гимнастически по­стижения. Мало и голямо се е интересувало от дейността на "Юнак" и с нетърпение са чакали часа по гимнастика, в който са изпълнявали най- разнообразни гимнастически упражнения, за която цел са били снабдени и с подходящи уреди. Подготвеният по този начин клон е организирал и е взимал участие в разни­те юнашки манифестации, каквито са ставали из царст­вото.
  На 15.8.1898 г. „Юнак" взима участие в прочутия конгрес, който се е състоял в София в салона на I-та мъжка гимназия, където са били и суровите представители на Аспаруховите витя­зи — Силистренци, както се изразява г н Тачо Димитров - председателя на съюзния пров. съвет. И тези „представители на Аспаруховите витязи“, чрез това дело, което има за цел да запази традициите на миналото, да вдъхва вяра в потомството, че е наследник на велик народ, и че е годно за борба и подвизи, са успели да възпитат редица силистренски поколения в гражданската добродетел: стремеж към родното единство и култ за саможертва за роден край и бащи­но огнище!
  Подготвени с дух, почти всички наши граждани, закале­ни физически - умело и смело, са положили сили за за­щита на България през войните от 1913 до 1918 год. Но - уви! Като резултат - обстоятелствата изневериха на Добруджа и гр. Силистра с всички свои юнаци, требваше да задреме в изтощителен - кошмарен сън. Под роб­ството немислимо беше, дори да се говори, за една подобна национална организация. Юна­ците останаха само с незаменимите си спомени, тъй като румънското робство не им представи нито една подобна организации.

Всичко спечелено - се загуби! Всички набавени сили - се изтощиха. Днес, след освобождение­то започваме отначало.

Старите кадри се събират, "Доростолски юнак" е подновен. Ученици и извън учащата се младеж полагат усилия за да достигнат своите пред­шественици.
  Тази година в града ни го­стуваха юнаците и юнакините от клона "Русенски юнак", които изнесоха една много ин­тересна манифестация от разни гимнастически упражнения. Взе­ха много дейно участие и нашит юнаци, които още едва организирани, успаха под вещото ръководство на учителя Цено Кръчмарски, да покажат на колегите си, че не стоят много назад от тях, при все че не са обзаведени още с никакъв гимнастически инвентар.
  За предстоящата година, юнаците хранят големи надеж­ди в новоназначения учител* по физическо възпитание при гимназията ни.
  Друга организация от този характер, е футболното дружество, "Вихър", което е създадено след па­дането ни под робство, от членове — възпитаници на юнашката организация, които намират възможност да спортуват само чрез футбола, вниманието на всички българи-спортисти, се отправя към "Вихър" наречен „черният екип", изразявайки тъгата на заробения екип, който става едно ядро за национално и борческо възпитание на младежта. Съставен само от здрави и енергични българчета, „Вихър“, още от 1920 г. започва „национална" борба с румънските елементи сформирани в дружество „Венус“. Редица родини водиха много интересни състезания, полагайки всички усилия за да могат да запазят престижа на българското физическо възпитание и нашата национална гордост.
  Противниците разполагаха с финансова и морална подкрепа и за това борбата беше неравна. Но все пак "Вихър" преуспя и доведе своя противник до разтурване, понеже и Румънци започнаха да мечтаят за тази дисциплинирана българ­ка организация.
  Но... от тук започна да се губи характера на „нациоилния“ „Вихър“. Той стана представителен клуб на Си­листренското, румъно-българко гражданство. Преименуван "Вифор-Дристор", клубът сега поведе борба с клубовете от околните румънски градове, дори влезе в "Румънската спортна федерация"
  В този нов ангренаж, играл по разни игрища с разни клубове „Вихър“ спечели много хубави победи и успя да наложи, като един добър клуб. В това поло­жение го заварва освобождението, след което, „Вихър" бива приет като член на Б. Н. С. Ф. и както вече знаем спечели добри резултати при изнесените тежки състезания. В последно време обаче, образува се новата „Добруджанска спортна област", към която е причислен и спортен клуб "Вихър". При това ново положение "Вихър" има само да губи тъй като няма възможност да се състезава за сериозни „купи“ с по сериозни от него футболни клубове, от които поне да черпи поука.

  Другият вид спорт упражняван в Силистра, е туризмът и ловът.
  Слагам ги наедно, тъй като имат помежду си голямо сходство. Както туриста, така и ловеца, непрестанно обикалят околностите на града и колкото им е било възможно се отдалечават от него: едните за да се радват на природната прелест, а другите за да задоволят своето ловджийско удоволствие.
  Докато ловците са имали Преди 1. X. 1940 год. ограничена възможност да се организират легално, за българските туристи и това не е било възможно, защото първо те не смеели да излизат из баирите и хълмовете и второ били считани за конпсиратори-комитаджии.
  Днес, обаче, благодатната свобода им дава и на тях възможност да работят спокойно. Туристи и ловци, са вече организирани. Има две туристически орга­низации: „Караджата" клон на Бълг. Турист. Съюз и „Лудогорие“ клон на Юнош­еския Туристически Съюз. Тези, и двете, проявяват хубава дейност.
  Лятото, те организираха много и хубави излети из околностите на града ни. Наскоро туристическото ни дело, ще се снабди с един хубав туристически дом, красиво месторазположен в местността „Албена“ (Кючук Мустафа). Този дом ще бъде дарен от Силистренската община, заедно с едно лозе — овощна гради­на от 14 декара, от което туристите възнамеряват да направят хубав туристически парк и детско игрище.
  Ловците пък, организирани в своето ловнострелческо дружество „Сокол“, проявяват също голяма деятелност, като съ­щевременно чрез организирани хайки, се явяват в полза на селата, пазейки ги от разни хищници, вилнеещи из добруджанските гори. Те имат хубав "ловен парк" и "ловна къща" дарени им, също от общината, в местността „Чуфека".
  С тия думи приключваме, с пожелание щото, при нови­те и благоприятни условия, всички физическо възпитателни организации да кулминират в своята дейност, за прослава на Силистра и за чест на Род и Родина.