5 февруари 1941 г.

   Не е въпрос за надценяване или преувеличение, но известен факт е, че града Силис­тра разполага с отлични теат­рални сили, които — и в роб­ството и сега — развиват похвална дейност. Крайно време е да се обсъди въпроса за постройката на читалище-театър, за което и държавата ще отпусне субсидии. Обръщаме вниманието по този въпрос на общинските власти, читалище­то и театралната трупа.

Културните области: ТЕАТЪРЪТ

7 март 1941 г.

   Не само в Силистра въпросът за театъра е будил интерес и спорове. Дали да е той: при читалището, дали да е обособен като отделно пред­приятие - юридическа личност или да е държавен, народен или общински.

   Становището на Общогражданския комитет е, театърът да стане общински. Това е най-правилното и трайно разреше­ние на въпроса. Като се има предвид: че Силистренската община няма задължения; че театралното дело в Силистра е върховно национално дело, със заслуги в миналото и задачи в бъдещето, не само художе­ствени, културни, но и нацио­нални, че театърът по право ще се ръководи и направлява, с оглед и на държавните нацио­нални интереси, че ще се използуват общински чиновници (или пък назначените артисти-чиновници на общината, ще я подпомагат понякога и като чиновници), че ще се осуети в бъдеще вредното разединение и пилеене на силите, че дър­жавата, обществото и инсти­туциите ще са щедри към едно солидно организирано теа­трално дело, намираме, че една от първите задачи ни общи­ната е да уреди, чрез бюдже­та си, Силистренски об­щински театър!

   Общинският театър ще се издържа чрез редовния бюджет на общината (от след­ния бюджет) или в най-ло­шия случай, чрез доволно чувствителни субсидии. Чрез приобщаването театъра към общината, повечето от артис­тите професионалисти и люби­тели ще бъдат щатни общин­ски служители, които ще стигнат до пенсия. Усърдието и дисциплината в такъв случай ще бъдат винаги на лице. А това е най-важното за един театър.

   В случай, че общината за сега не може или не пожелае ор­ганизирането на театъра, в което ние не вярваме, то местото на театъра е при читалището.

   На всички любители-артисти ние препоръчваме да вземат под внимание мнението на комитета и в какъвто и да е случай, те требва да работят сплотено. Силистренци искат театър!

   При това положе­ние ще имаме правилно раз­пределение на културните си­ли: театъра - общински; вест­никарското дело - при Общогражданския комитет; народният университет и киното при читалището. Въпросът с читалищното кино е належащ; требва всички да го подкрепим в стремежа му да се снабди с кино. Това ще стане с ед­на специална помощна акция от жителите в града и око­лията ни - чрез един вътрешен заем (чрез Популярната банка) и чрез субсидия от държавата. В основател­ните искания на нашите кул­турни организации всички требва да сме единни и обединени.

   Особено, когато настъпи де­ня за постройката на театър или кино театър, или чита­лище театър.

28 март 1941 г.

Общински ТЕАТЪР

   На 18 март 1941 г. общинският съвет единодушно взе едно отлично реше­ние: театърът да бъде общински. Ние поздравляваме това най-правилно разрешение и пожелаваме успех на театъра, който изигра великолепно своята национална роля под румън­ското робство. Освен предвидената по бюджета помощ, от общината ни заявиха, че ще се изготви и допълнителен бюджет.

   Ще бъде назначено лице за директор-режисьор, както и касиер на театъра.

   Нека да вярваме, че във всички културни институции в града ни ще настъпи нов ред и кипящ творчески живот, който да потвърди и продължава културната традиция на града ни!

Първата проява на общинския ТЕАТЪР

   Общинският театър в Си­листра с тържествена пре­миера, открита с реч от п. кмета г. Коджабашев, даде няколко представления на пиесата „БОРЯНА” от певеца на Добруджа - Йордан Йовков.

   Съставът на театъра, под силен с участието на нова любители актьори, е продъл­жение на театралната трупа при Българското общество през робството. Тая трупа е будила и поддържала национал­ния огън всред българите през тъмните дни на робство­то и затова, днес на свободната сцена, артистите и близките ръководители на теа­търа бяха наградени с бурни овации.

   В изнасянето на пиесата взеха участие: Ветка Кръс­тева, Надя Раличкова, Султанка Морфова, Ат. Мавродиев, Георги Кръстев, И. Каули, Борис Сапунджиев, Тодор Коларов, Валентин Маринов, Т. Тончев и др. Пиесата се изнесе в близкото сътрудничество на Лефтер Бояджиев, Вичо Маринов и Иван Попов.

Част от актоьорите от първата постановка на общински театър Силистра.

Ат. Мавродиев, Надя Раличкова, Лефтер Бояджиев

23 май 1941 г.

Силистренски общински ТЕАТЪР

   Много години преди освобож­дението на Добруджа в гр. Силистра е съществувала теа­трална трупа. обединяваща всич­ки любители на театралното из­куство, каквито тук за щастие сa твърде много. Тази театрал­на трупа, през тежките годи­ни на робството е проявила ед­на похвална дейност. Тогава когато българското население в Добруджа е бил подложено на нечуван гнет от страна на румънските власти, когато всяка българска проява се е смятала като престъпление против румънската държава, теа­тралната трупа чрез сцената на театъра е подържала бъл­гарския дух и е разнасяла жи­вото българско слово. Преслед­вана и ненавиждана от властта тя е изпълнила своето съществувание с една плодовитост, на която мнозина биха завидели. В своя репертоар тя е застъпвала изключително български пиеси, които са били гледани с възторг от всич­ки ония, които не са забра­вяли, че са българи.

   Тази театрална трупа доживя освобождението на Добруд­жа и продължи своето съществувание с още по-голям ентусиазъм, обединяваща същите ония българи, които я след­ваха в трънливия път през Робството, готови с още по-големи усилия да работят в Свободна България.

   Тъй като болшинството от членовете на тази трупа бяха назначени чиновници при общината и тъй като в нашата Държава общината е институтът, който обединява всички интереси на своите граждани и има най-голямото задължение и възможност да се грижи за духовното и материално изди­гане на града, подхвърли се идеята за създаването на об­щински театър, като членове­те на трупата и всички желаещи се запишат за членове на този театър.

   Тази отлична и навременна идея изхождаше от общогражданския комитет, който вина­ги най-добре е разбирал нуж­дите и възможностите на града. Тя с готовност бе посрещната и от общинската управа и на 18 март т.г. общинския съвет еди­нодушно, както винаги се е показвал при разрешаването на големите въпроси за града, ре­ши да се образува Силистрен­ски общински театър, в ко­йто да членуват всички желаещи любители артисти в гр. Силистра. И така театралното дело в града се постави на правилен и отговарящ на нуждите на времето път. Общи­ната с целият си авторитет и материална подкрепа ще из­дигне това дело и ще го пос­тави на висота отговаряща на културните нужди на града.

   С създаването на този теа­тър общината изпълни един повелителен дълг към граж­данството и осъществи едно голямо дело в културната история на гр. Силистра. Това решение на общинския съвет безспорно изразява желанието на всички ония, който жадуват за преуспяването на града. То се посрещна с радост от всички граждани, защото теа­търа ще принадлежи там, така както общината принадлежи на цялото гражданство.

   Първата си проява на живот Силистренския общински театър ознаменува с пред­ставянето на битовата пиеса „Боряна" от Йордан Йовков. Избор твърде сполучлив, поради високите художес­твени качества на пиесата и по­ради това, че действието се ра­зиграва в едно от близките села на гр. Силистра. Четирите представления на пиесата бяха масово посетени от учениците и гражданството, което обстоя­телство свидетелства за големият й успех.

   Същата пиеса със същият успех бе изнесена и в гр. Тутракан.

   Макар, че артистите от общинския театър, като чи­новници разполагат с твър­де малко свободно време, те доброволно и без да очакват никаква материална облага са се лишили напълно от него за да го употребят в репе­тиции. Само така бе подготве­на „Боряна“ също така и „Же­нитба“ от Гогол.

   Надявам се, че Силистренс­кото гражданство все така щедро ще дава своята подкрепа на театъра за да може той да стане изразител на културното ниво на гр. Силистра.

   На 17 и 18 май 1941 г. общин­ския театър представи „Женитба“ от Гогол, при много голям успех. Нашата театрална трупа прави чест на само на града ни, но на До­бруджа и България. Усилено се под­готвя и бълг. пиеса „Хан Татар“ от И. Икономов, която е крайно много интересна. С това театърът ще закрие своя пролетен сезон. За идния сезон се правят големи приготовления.