Иван Константинов Джелатов или по известен като дядо Джелад е роден е в село Малка Кайнарджа, Силистренска околия, в 1865 год. Първоначалното си образование е получил в родното си село преди освобождението на България. В време на освободителната война е бил година и половина овчарче. След освобождението през учебнитe 1879-1880, 1880-1881 и 1881-1882 год. е учил в Силистренското III класно училище.
В 1886 год. свършва Варненската реална гимназия. В 1907 г. е държал предвидения в чл. 160, алинея първа, от закона на На родното просвещение, проверочен теоретичен изпит за редовен учител в средно училище.
Учителствувал 42 г., от които 2 години в първоначалното училище в с. Попина, Силистренско; 3 год. в Малко-Кайнарджанското първоначално училище Силистренско; 16 години в Тутраканското окръжно III класно училище; 7 години в Силистренската мъжка прогимназия и 14 години в Силистренските
мъжка и девическа гимназии.
„С дълбока наука, с висока политика, или пък с широка обществена дейност не съм се занимавал. В 1890 год. се опитах да оправя обърканите общински работи в родното си село, но тогавашните административни власти ми дадоха такъв ритник че се намерих чак в Тутракан.
Дядо Джелат притежава понастоящем ценни бележки за килийното училище в село Малка Кайнарджа за времето от 1830—1862 г. Той ги държи на разположение на общината в селото или историко-археологическия музей в Силистра. Въпреки напредналите си години, дядо Джелат дойде от София в Силистра по време на юбилея на силистренското педагогическо училище на 1. X 1941 г. и бе предмет на най-живи симпатии, учащите му устроиха шумни овации,
В спомените на бившите ученици едва ли има по-обичан и по-оригинален учител от дядо Джелат. Той имаше много оригинална и удачна система на преподаване, която заставяше и най-ленивите да учат. Неговият стил бе своеобразен, изпъстрен с хумор. Той беше колкото строг, толкова и крайно справедлив. Той не мразеше и не отмъщаваше. Той, буквално, преследваше слабите ученици и където ги срещнеше, ги изпитваше, само и само да не им пише двойката. И това застави ленивците да учат. Ето и защо, той винаги успяваше в своите учебни резултати. Много оригинални сцени помнят неговите ученици — Мързеливци, които е причаквал и изчаквал по улици, кафенета, дори и укрити в училищните клозети, само и само да може да ги изпита отново. А туй "отново изпитване" е траело без прекъсване на срока...
Ние пожелаваме на най-любимия и оригинален учител от славното педагогическо у-ще щастливи старини. Нека той е горд, че даде знания, но че и спечели истински сърдцата на учениците, колегите си и гражданството. Те ще го помнят навеки.
