Спомени на дядо Тодор за 10 февруари 1878 год.
Автор:
Богдан Краев, в-к "Силистренска трибуна"
29 януари 1958 г.

Общ изглед на Силистра

Гравюрата е издадена във Великобритания на 15 декември 1877 год.

   Казаха ми, че в нашия град дядо Тодор Панов бил жив свидетел на ония славни дни, когато преди 80 години освободителните руски вой­ски влезли в гр. Силистра и донесли свободата на измъ­ченото българско население. Посетих го в дома му по улица "Димитър Дончев". Посрещна ме един мил ста­рец с благородна физиономия. Заговорихме за историческо­то минало на нашия град. На въпроса бил ли е той свиде­тел на влизането на освободителните руски войски в гр. Силистра, лицето на тоя ста­рец просия. Изглежда споме­нът дълбоко се е запечатал в неговото съзнание и при всяко споменаване буди най-радостни чувства в душа­та му.

   И тъй, започна той да ми разказва унесено за ония славни дни, роден съм на 10 (23) февруари 1871 година. Когато влязоха руските войски в гр. Силистра бях на 7 години но добре си спомням за това посрещане.

   Преди да разкаже за са­мото посрещане, той описа Силистренската крепост през това време. Градът бил заобиколен с един ров широк 25 м и дъл­бок 4 м. Пръстта от рова била изхвърлена от вътреш­ната страна. Пред насипа би­ла издигната стена от бели дялани камъни така, че градът отвън не се виждал. Виждали се само минаретата на джамиите, които по вре­мето на Освобождението би­ли 12. В града се влизало през четири големи порти, които нощно време се затва­ряли. От вътрешната страна на града по насипа пазели турски войници. Портите на града се намирали: първата, наречена „Варош-капия“, се намирала до Дунава (на око­ло 200 м юго-източно от днешния силоз); втората се наричала „Стамбул-капия“ и се намирала на мястото на днешния „Петрол“ — срещу милицията (б.р. днес около паметника на 31 полк). Третата се казва­ла „Калипетренска капия“ и се намирала някъде към днешната болница, а четвър­тата се наричала „Тутракан­ска капия“ и се намирала в западната част на града.

Стамбул Капия след освобождението

преименувана в улица Цариградска

   На 10 (23). II. 1878 година турските войски от град Си­листра засвирили марша „Кал селяметлен“ („Остани с мир“) и започнали да се изтег­лят през „Стамбол-капия“ по пътя за Шумен. Преди още да са се изтеглили напълно през, Варош-капия“ започнали да влизат руските войски, които били предимно кавалерийски части. Челната колона, заедно със своя командир, се спряла пред къщата на Бояджи Яни, в която командващият рус­ките части отседнал на квартира. (Къщата на Бояджи Яни се намирала на мястото на днешната къща на стария арменски свещенник — сто­тина метра североизточно от дома на д-р Златаров) (б.р днес на тази къща има паметна плоча).

   Българското население се стекло масово да посрещне освободителните руски вой­ски. Много от посрещачите плачели от радост. Дядо То­дор, който по това време е бил 7 годишно дете, заедно с много други българчета, обкръжили челната колона на руските войски, когато последната се спряла пред къщата на Бояджи Яни. И той добре си спомня, как един от руските кавалеристи му взема феса, разкъсва го със сабята си и го хвърля на земята като символ, вероятно на това, че се е свършило владичеството на турците.
   Руските войски били раз­квартирувани в опразнените  от турците казарми и във всички български домове. Дядо Тодор помни много добре как в техния дом, който се намирал в близост на дома на Бояджи Яни, били на квартира 10 руски войника. С влизането си в града русите веднага учеридили администрация, която поема управлението на града.

Къщата където е живял Мустафа бей

Символично между тази къща и отсрещната на Бояджи Яни е предадена власта на 10 февруари 1878 г.
Мустафа бей е бил градоначалник на Силистра преди това.
В къщата е имало фонтан и вътрешна баня с топла вода които са били рядкост за домовете по това време.

 След 490 години на черно робство, свободата изгряла над тоя древен български град. Но радостта на силистренци не бе за дълго - продължи своя разказ дядо Тодор Панов. Нови робства дойдоха: това по румънските чукои и това под българските фашисти. Но истинска свобода силистренци получиха чак след девети септември 1944 година, донесена ни от внуците на тия, които ние тъй тържествено посрещнахме през 1878 година.

facebook